О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№367
София, 17.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 118 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу Решение № 129 от 18.11.2008 год. по т.д. № 20/2008 год. на Бургаски апелативен съд с която е отменено решението от 23.03.2007 год. по т.д. № 22/2006 год. на Бургаския окръжен съд и са отхвърлени предявените от АСК срещу Е. „При Ж. Трепечова“ обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на АСК се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – съществен процесуалноправен въпрос – решен в противоречие с практиката на ВКС. Този въпрос не е конкретно формулиран, но от приложената и цитирана практика на ВКС следва изводът, че се касае за правомощията на съда да възприеме или не заключението на вещото лице. Приложени са 5 бр. решения на ГК на ВКС и едно решение на ТК на ВКС, като цитатите от тези решения, съдържащи се в изложението са свързани с доказателствената стойност на заключението на експертизата.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение жалбата на АСК не е налице, произтича от следното:
На 17.12.1998 год. между А по приватизация в качеството и на орган по чл.3 ал.1 т.1 ЗППДОбП (отм.) и Е. „При Ж. Ж. Т. ; е сключен договор за приватизационна продажба на ресторант „Тракия“ представляващ обособена част от „Слънчев бряг“АД гр. Н..
Т. по исковата молба на АСК е, че купувачът е неизправен по отношение на задължението да не използва закупения обект за обезпечение до окончателното изплащане на цената, възлизаща на 310857 щ.д. Плащането и е поетапно – 93260 щ.д. след подписването на договора, а остатъкът – на 5 годишни вноски. Предвидена не договорна неустойка при неизпълнение на това задължение, възлизаща на 50% от покупната цена. Независимо от това, през 2003 год. е била вписана договорна ипотека върху имота за обезпечаване задължение на приобретателя. Поради това, на 19.01.2006 год. съдът е сезиран с искането на АСК да бъде осъден Е. „При Ж. Ж. Т. ;: 1./ Да заплати договорна неустойка в размер на 258943.88 лв.; 2./ Да заплати обезщетение за забава при плащането и в размер на 2511.47 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че исковете са основателни изцяло. Сезиран с въззивната жалба на Е. „При Ж. Ж. Т. ;, съставът на апелативния съд е приел, че искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и акцесорният по чл.86 ал.1 ЗЗД са неоснователни поради това, че на първо място, към твърдяната дата на обезпечението, остатъкът от цената е бил незначителен 9750 лв. и е могъл да бъде заплатен без затруднения за длъжника. На второ място – обезпечението не е включвало процесния имот, доколкото в нот.акт, материализиращ ипотеката е била допусната техническа грешка, която по-късно е била отстранена по предвидения от закона ред.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по т.1 не е налице се дължи не само на липсата на ясна формулировка на съществения въпрос, но дори да се приеме, че той е свързан с прилагането от страна на БАС на чл.157 ГПК, то и в този случай тезата би била неясна. В рамките на производството са били допуснати и приети няколко заключения на икономическата експертиза, като нито в изложението, нито в самата касационна жалба става ясно за коя от тях иде реч. Всъщност, касаторът смесва основанието по чл.281 т.3 ГПК с това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В първия случай, допуснато нарушение при преценка на експертно заключение, което е в противоречие с практиката на ВКС би довело до неправилност на решението и предпоставка за неговото касиране – основание по чл.281 т.3 ГПК. Във втория случай, би следвало да е налице произнасянето на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, което негово становище, обуславящо крайните изводи да е в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. Такъв въпрос в случая не е формулиран, а и цитираната практика на ВКС е дефинитивна – правомощията на съда при преценка на заключението. Преценка е извършена и мотиви от страна на БАС са изложени. Дали тази преценка е правилна или не е въпрос по съществото на спора.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 129 от 18.11.2008 год. по т.д. № 20/2008 год. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.