ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 368
София, 17.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2810/2017 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№6977/20.6.2017 г., подадена от адв. А. К. – процесуален представител на Л. С. Г. [населено място], против определение №478/02.6.2017 г. по гр.д.№1413/2017 г. по описа на ВКС, ІII г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от Г. Е. Г. и Л. С. Г. касационна жалба срещу решение №490/05.12.2016 г. по гр.д.№717/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., е приел, че по посочените искове е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като всеки от тях е с цена под 5000 лева.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав ІV г.о. на ВКС е неправилно, тъй като във въззивния съдебен акт е указано, че същият подлежи на обжалване пред ВКС. Налице е признание, че цената на иска е под прага на касационното обжалване, но се застъпва становище, че в случая жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване с оглед посоченото във въззивния съдебен акт.
Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане от състав на ВКС, за преценка допустимостта на жалбата, на посочените в нея касационни основания.
Ответниците по частната жалба не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІII г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела. В случая заявената цена на иска е, предмет на обжалване, е под 5000 лева.
Неоснователно е оплакването на частната жалбоподателка, че при отбелязване във въззивното решение, че същото подлежи на обжалване, то следва да се проведе производство по чл.288 ГПК. Нормата на чл.280, ал.2 ГПК е императивна и е без значение визираното отбелязване от въззивния съд. Преценката за обжалваемостта на въззивния съд е от компетенцията на по-горестоящата инстанция. В посочения смисъл е трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд.
Поради това частната касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №478/02.6.2017 г. по гр.д.№1413/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІII г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: