3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
С., 14.05.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 254/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Иванова К. – С. със съдебен адрес в [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв. М. Т., срещу определение от 11.10.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 12526/2011 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на И. К. – С. против определение от 05.05.2011 г. по гр. д. № 10715/2010 г. на Софийски районен съд за обезсилване на основание чл.415, ал.2 ГПК на заповед по чл.417 ГПК от 19.03.2010 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, издадени по заявление на частната жалбоподателка против Е. Й. Б..
В частната жалба се прави искане за отмяна на въззивното определение като се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост и нарушение на закона.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалният представител на частната жалбоподателка е цитирал бланкетно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е посочил като обуславящи за изхода на делото следните въпроси: „1. Може ли да се приеме, че е налице редовно уведомяване и е спазена процедурата за това, ако съдът е посочил, че е уведомил доверителката ми за съдебен акт, какъвто по делото липсва; 2. При липсата на съдебен акт с посочена дата /разпореждане от 22.12.2010 г./, видно от мотивите на определението от 05.05.2011 г. на първоинстанционния съд по гр. д. № 10715/2010 г., може ли да се приеме, че е налице постановен допустим, законосъобразен и правилен съдебен акт.”.
Ответникът Е. Й. Б. от [населено място] не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, Софийски градски съд е приел за правилен извода на Софийски районен съд, че издадената по заявление на И. К. – С. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.2 ГПК поради непредставяне на доказателства за предявен срещу длъжника Е. Й. Б. установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че първостепенният съд е указал с нарочно разпореждане на частната жалбоподателка, че с оглед подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение следва да предяви в едномесечен срок иск за съществуване на вземането си и да представи доказателства за това. Преценил е, че разпореждането с указанията е съобщено надлежно на жалбоподателката по реда на чл.129, ал.2 ГПК – чрез обявление на таблото на съда, предвид настъпилата след подаване на заявлението промяна в постоянния и настоящия й адрес, за която тя не е уведомила своевременно съда и която не е отразена в НБД „Население” според служебно изисканата за целта адресна справка. В съответствие с изложеното и като е съобразил липсата на представени доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 ГПК в едномесечния срок, считано от датата на сваляне на уведомлението по чл.129, ал.2 ГПК от таблото на съда /31.03.2011 г./, Софийски градски съд е приел, че е осъществено предвиденото в чл.415, ал.2 ГПК основание за обезсилване на заповедта по чл.417 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК „въпроси” не попадат в приложното поле на касационното обжалване, тъй като не са обуславящи за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. По същността си въпросите съставляват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на приетите от въззивния съд фактически и правни изводи, че частната жалбоподателка е надлежно уведомена дадените от първоинстанционния съд указания по чл.415, ал.1 ГПК относно възможността и преклузивния срок за предявяване на иска по чл.422 ГПК за съществуване на претендираното в заповедното производство парично вземане. Така, както са формулирани, въпросите предполагат ревизиране на правилността на решаващия извод на въззивната инстанция за наличие на основанието по чл.415, ал.2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение, а допускането на касационно обжалване по съображения за неправилност на въззивния акт е отречено изрично с т.1 от Тълкувателно решение № 1/9.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Непосочването на релевантен за изхода на делото правен въпрос е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и в съответствие с разясненията в цитираното тълкувателно решение не следва да се обсъжда специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка, на която частната жалбоподателка се е позовала бланкетно.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение от 11.10.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 12526/2011 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :