2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
гр. София, 06.06.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17 май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №549/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение №2393 от 13.12.2016 г. г. на Апелативен съд-София по т.д. №4704/2016 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №9/28.03.2016 г. по т. д. № 5762/2014 г на СГС,VІ-3 състав, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]- София сумите от: 30 920,89 лева – платени от страна на ищеца-ответник по касация, като цена на достъп до електропреносната мрежа /съкр. Е./ и 2 505,00 лева- лихва за забава за периода от 18.11.2003 г. до 04.09.2014 г., с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно с претенцията за законната лихва от завеждането на иска до окончателното й плащане върху първата сума и се е произнесъл за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи тези по чл.280 ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита същата за неоснователна. Претендира разноски-възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран от страна на ищцовото дружество – производител на електрическа енергия от възобновяем източник по смисъла на ЗЕВИ, с иск основан на чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД-връщане на сума платена като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, поради последващо отпадане на основанието за това- отмяна от ВАС на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно в размери, в зависимост от датата на присъединяване. Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР е отменен с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12.
Според решаващия съдебен състав на въззивния съд е налице хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД по следните съображения: Отношенията на ищеца-производител на ел.енергия като собственик на вятърна електроцентрала в землището на [населено място], [община], област В. с оператора на преносната мрежа [фирма] се основават на договор от 09.03.2012 г. , като цената на достъп до мрежата е определена от ДКЕВР, доколкото съгласно чл.30 ал.1,т.13 и 32 ЗЕ, временните цени, при липса на постоянни, се определят от ДКЕВР- чл.32 ал.4 ЗЕ/ ред. в сила от 17.07.2012 г. Актът на ДКЕВР не формира самостоятелно основание на престацията, но се явява елемент от смесения фактически състав, на който се базират правоотношенията между страните. Ето защо, самото задължение за заплащане цената за достъп, след отмяната на акта, с който е определя временната цена, престава да съществува с обратна сила, тъй като е възникнало по силата на сложен смесен фактически състав, елемент от който е именно този административен акт. Следователно, отмяната на този акт създава задължение за връщане на получената цена за достъп като платена на отпаднало основание- чл.55 ал.1,предл.трето ЗЗД . По делото няма спор относно факта на плащане на цената за достъп за процесния период: 18.09.2012 г.-30.04.2013 г., за което са събрани и съответните доказателства.
Поставените от страна на касатора [фирма] множество въпроси в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се свеждат по същество до единствено обуславящия изхода по спора правен въпрос, дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер. Останалите повдигнати от касатора процесуалноправни въпроси представляват по естеството си оплаквания за допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение, а крайният резултат по спора не би се повлиял от отговорите им.
Твърди се, че посоченият обобщен материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, практиката на съдилищата- посочените от касатора конкретни решения и в същото време се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. счита, че не е налице хипотеза за допускане до касация, уредена в чл. 280 ал.1 ГПК, доколкото по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос вече е налице формирана задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г. по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о. , Р №7/26.01.2016 г. по т.д. №353/2015 на Второ т.о. на ВКС, Р №28/28.04.2016 г. по т.д. №353/2015 г. на Второ т.о. , Р №178/14.11.2016 г. по т.д. № 2543/15, Р №128/11.11.2016 г. по т.д. №2354/2015 г. и други, в които се дава задължителен за съдилищата отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползвателите на последната с мрежовия оператор, а именно: влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие – към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп. Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д. № 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Ето защо, доколкото обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, известна служебно на съда, която е константна и се споделя от настоящия съдебен състав, то не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
В полза на ответника по касация следва да се присъдят като разноски в настоящото производство в размер на 1684,80 лева- възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ,съобразно приложения списък по чл.80 ГПК и представеното платежно нареждане за плащане по банков ред.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2393 от 13.12.2016 г. г. на Апелативен съд-София по т.д. №4704/2016 г..
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на [фирма]- София сумата от 1684,80 лева-разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.