3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
гр. София, 18.06.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 22.05., две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2995/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община срещу решение № 1839 от 13.07.2018 г. на САС по гр.д. №6362/2017 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №1502 от 24.07.2017 г., постановено по т.д. № 5180/2014 г. на СГС, VІ-13 с-в, с което е уважен искът с правно основание чл.86 ЗЗД на „Карат-С“АД- [населено място] срещу касатора за сумите от: 49 139,49 лева-законна лихва за забава в плащането по ф-ра № [ЕГН]/01.07.2011 г., за периода: 21.07.2011-27.10.2011 , 48 396,01 лева-по ф-ра № [ЕГН]/01.08.2011 г., за периода: 23.08.21.09.2011-30.11.2011, 50 113,78 лева- по ф-ра №[ЕИК]/01.09.2011 г. за периода: 21.09.2011 -27.12.2011 г., 47 329,15 лева по ф-ра №1945/03.10.2011 г. за периода: 21.10.2011 -25.01.2012 г., 44 476,80 лева – по ф-ра №1987/01.11.2011 г., за периода 22.11.2011г.- 23.02.2012 г., 53 149,93 лева- по ф-ра №2037/01.12.2011 г., за периода 21.12.2011 г.-19.04.2012 г., дължими върху съответната цена за осъществен от страна на ищеца обществен превоз през съответните периоди по автобусни линии № №: 1,2,3,4,5,6,7,8,10,14,69,70,114,123,204 и 306 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-3928/03.11.2008 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не израща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и е уважил иска, предявен от страна на ищеца срещу касатора СО, съставът на въззивния съд се е основал на съдържанието на уговорките в договор № РД-56-3928/03.11.2008 г, сключен между страните по настоящия спор по реда и при условията на Наредба №2 от 15.03.2002 г.за осъществяване на обществени превози на пътници, след проведена конкурсна процедура по посочените в цитирания нормативен акт критерии. Изхождайки от съдържанието на уговорката в чл.5 ал.2 от договора, решаващият спора въззивен състав е зачел действието договореното в този текст относно механизма на плащане на възнаграждението на изпълнителя-ищец: 30 на сто –авансово от дължимото според определения пробег за съответния месец и остатъка съобразно действителния пробег –до 20 то число на месеца, следващ отчетния. До тези изводи , основани на действителната воля на страните в договора и с оглед неоспорения факт на неговото изпълнение от страна на превозвача, съдът по пътя на тълкуването му по правилата на чл.20 ЗЗД, относно падежите и с оглед доказаната забава е достигнал до извода за наличие на основание за присъждане на претендираните лихви.
Изложени са и съображения в мотивите на обжалвания акт, защо съдът счита възражението за погасителна давност от страна на ответника-възложител по договора за превоз за неоснователно: вземането за възнаграждения за осъществените превози в изпълнение на процесния договор, така както е уговорено, е периодично и се погасява с кратката три годишна давност по чл.111б „В“ ЗЗД, но този срок не е изтекъл от датата на настъпване на съответните падежи на вземанията за възнаграждение -20.07.2011 г. до датата на завеждане на ИМ-18.07.2014 г. По изложените съображения исковете по чл.86 ЗЗД върху съответните суми дължими по договора са счетени за основателни и доказани по размер.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба като правни въпроси са формулирани четири такива, които изцяло са основани на твърдяната от касатора липса на уговорени между страните падежи на помесечните задължения на възложителя за заплащане на възнаграждение на изпълнителя. Така формулирани тези въпроси не съответстват на установеното от съда уговаряне на падежите в самия договор, на която база е основано и самото произнасяне по същество на спора. Дали волята на страните за това, изразена в самия договор, съответства или не на действителната такава е въпрос на приложение на разпоредбите на чл.20 ЗЗД относно критериите за тълкуване на договора, какъвто въпрос не се поставя от касатора. В контекста на изложеното така поставените въпроси не се явяват обуславящи изхода по спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1839 от 13.07.2018 г. на САС по гр.д. №6362/2017 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.