О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 368
гр. София, 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на деветнадесети април двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело 2085 по описа за 2013 г.
Производството е образувано по частна жалба на Мюсюлманско изповедание, [населено място] и Мюсюлманско настоятелство, [населено място], област С. чрез адвокатите С. Х. и Ф. Е. против определение № 21 от 10.01.2013 г. по ч. гр. дело № 439/2012 г. на Върховен касационен съд, състав на второ отделение.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /ІІІ отделение/, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба против определение № 21 от 10.01.2013 г. по ч. гр. дело № 439/2012 г., с което съставът на ВКС, ГК, ІІ отделение е потвърдил определение № 275 от 03.07.2012 г. по ч. гр. дело № 160/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ отделение в частта за оставяне без разглеждане на частна жалба вх. № 644/08.02.2012 г., подадена от Мюсюлманско изповедание, [населено място] и Мюсюлманско настоятелство, [населено място], област С. против определение № 35 от 26.01.2012 г. по ч. гр. дело № 13/2012 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по искания за обезпечение по чл. 398 и сл. ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, последно изречение ГПК, определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Този процесуален ред за инстанционен контрол на определението на състава на ВКС – определение № 275 от 03.07.2012 г. по ч. гр. дело № 160/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ отделение е приложен и с произнасянето на другия състав на ВКС с определение № 21 от 10.01.2013 г. по ч. гр. дело № 439/2012 г. е изчерпан съдопроизводствения ред за разглеждане на процесуалноправния спор в тази част, поради което последващо сезиране – с настоящата частна жалба е процесуално недопустимо. Поради това частната жалба срещу посоченото определение на ВКС следва да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.
Частната жалба против цитираното по – горе определение, с което съставът на ВКС е оставил без разглеждане частна касационна жалба вх. № 7603/26.07.2012 г., подадена от Мюсюлманско изповедание, [населено място] и Мюсюлманско настоятелство, [населено място], област С. против определение № 275 от 03.07.2012 г. по ч. гр. дело № 160/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ отделение в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на определение № 35 от 26.01.2012 г. по ч. гр. дело № 13/2012 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 1121/29.11.2011 г. по гр. дело № 102/2011 г. на Районен съд, [населено място] за прекратяване на производството спрямо ответника [фирма] [населено място] е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба ВКС е приел, че определението срещу което е подадена същата жалба е по чл. 274, ал. 3 ГПК и не подлежи на инстанционен контрол. Този извод е законосъобразен. Определението на състава на ВКС, ГК, ІІ отделение по ч. гр. дело № 160/2012 г. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е постановено в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 288 ГПК. В същото производство развитието на делото е обусловено от преценката на съда за наличието или липсата на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Частната касационна жалба, с която се инициира производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 288 ГПК не поражда задължение за Върховния касационен съд да я разгледа директно по същество, а го сезира да прецени нейната допустимост в зависимост от критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК и да се произнесе по същество само, ако приеме, че са налице. Тази процесуалноправна уредба характерезира определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 288 ГПК, като неотносими към преграждащите определения, които са обжалваеми пред Върховния касационен съд в хипотезите на чл. 274, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За това и определение № 275 от 03.07.2012 г. по ч. гр. дело № 160/2012 г. на ВКС, ГК, ІІ отделение в разгледаната част, което е от същия вид – с правна квалификация по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 288 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. Становището на частните жалбоподатели, че този вид определения на ВКС подлежат на обжалване пред друг състав е неправилно, защото произтича от неразграничаване на определенията, които ВКС постановява в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 288 ГПК от определенията, които ВКС постановява в хипотезата на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разликата е, че в първата хипотеза ВКС действа като касационна инстанция и с произнасянето му се изчерпва съдопроизводственият ред за разглеждане на процесуалноправния спор, а във втората хипотеза неговите състави се произнасят за първи път по допустимостта на сезирането и съдебните им актове подлежат на инстанционен контрол пред други състави на ВКС. Неправилно е и становището, позоваващо се на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК. Необосноваността на поддържаното от процесуалните представители на частните жалбоподатели становище произтича от неразграничаване на процесуалната недопустимост от недопускането на касационен контрол по смисъла на чл.288 ГПК. Когато има вероятност обжалвания акт да е нищожен или недопустим ВКС го допуска до касационен контрол, но в производство по чл.288 ГПК, което предпоставя процесуална допустимост на жалбата, т.е. нищожността и недопустимостта като пороци на съдебния акт са относими към селектирането на касационните жалби, а не към тяхната процесуална допустимост. Оплакванията за: прекратяване на спряно съдебно производство, допустимостта за обединяване на исково и обезпечително производства и свързаните с този въпрос други въпроси – за ограничаване право на защита и достъп до правосъдие; неосигуряването на възможност за изразяване на становище по прекратяване на производството по отношение на [фирма], [населено място]; позоваването на съдебна практика във връзка с твърденията „за пороци, допуснати от низходящите инстанции” нямат отношение към процесуалната недопустимост на жалба срещу определение, постановено в производството по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 288 ГПК, а към частната касационна жалба по същество, което не е предмет на настоящия процесуалноправен спор, в който се разглежда законосъобразността на определение № 21 от 10.01.2013 г. по ч. гр. дело № 439/2012 г. на ВКС в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане. С оглед изложените съображения обжалваното пред настоящата инстанция определение в посочената по – горе част следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Мюсюлманско изповедание, [населено място] и Мюсюлманско настоятелство, [населено място], област С. против определение № 21 от 10.01.2013 г. по ч. гр. дело № 439/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на второ отделение в частта, с която е потвърдено определение № 275 от 03.07.2012 г. по ч. гр. дело № 160/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на второ отделение за оставяне без разглеждане на частна жалба вх. № 644/08.02.2012 г., подадена от Мюсюлманско изповедание, [населено място] и Мюсюлманско настоятелство, [населено място], област С. против определение № 35 от 26.01.2012 г. по ч. гр. дело № 13/2012 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която се е произнесъл по искания за обезпечение по чл. 398 и сл. ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 2085/2013 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия състав на трето отделение в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21 от 10.01.2013 г. по ч. гр. дело № 439/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, състав на второ отделение в останалата обжалвана част.
Определението може да се обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от Мюсюлманско изповедание, [населено място] и Мюсюлманско настоятелство, [населено място], област С. пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е обявено, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: