О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№368
гр.София, 07.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3974/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Потребителна кооперация „П.” е подала касационна жалба вх.№ 105131 от 17.10.2012 год. срещу въззивното решение от 28.06.2012 год. по в.гр.дело № 17558/2011 год. на Софийския градски съд, ІV-д въззивен състав, с което е оставено в сила решение № І-44-71 по гр.дело № 30564/2007 год. на Софийския районен съд, 44-ти състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на кооперацията по чл.108 ЗС срещу С. С. Т. и И. С. Р. за предаване владението на следните недвижими имоти, построени в УПИ VІІІ-177 в кв.27 по З. на [населено място], вилна зона „В.-Л.”, м.”Ч.”, целият с площ 4200 кв.м., както следва: а/ монолитна едноетажна сграда със застроена площ 366 кв.м., с прилежащ терен 500 кв.м.; б/ монолитна едноетажна постройка /помпена станция/ със застроена площ 30 кв.м. със стени от тухлена зидария, с прилежащ терен от 70 кв.м.; в/ битова сграда с кафене, със застроена площ 30 кв.м., представляваща едноетажна смесена конструкция; г/ гаражни клетки със застроена площ 290 кв.м., изградени от тухлени стени, с метална конструкция върху стените и двускатен покрив, с прилежащ терен 350 кв.м. и д/ бетонова естакада за ремонт и миене на коли – 2 броя, със застроена площ 29 кв.м., изградени от стоманобетон без навес над тях, с прилежащ терен 100 кв.м.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по противоречиво решавани материалноправни въпроси: а/ от кой момент се придобива правото на собственост, когато това става по силата на закона, и губи ли се правото на собственост след отмяна на законовия текст, по силата на който правото е придобито? По този въпрос касаторът се позовава на решение от 18.06.2004 год. по гр.дело № 245/2002 год. на СГС, І-6 състав; решение от 03.06.2005 год. по гр.дело № 1826/2004 год. на Софийския апелативен съд, ІІ-ри състав и решение № 443 от 01.06.2007 год. по гр.дело № 21/2006 год. на ВКС, ІІІ г.о.; б/ противоречие с практиката на ВКС с позоваване на решение № 1209 от 27.09.2001 год. по гр.дело № 2353/2000 год., ІV г.о.; решение № 1503 от 11.10.2002 год. по гр.дело № 1938/2001 год., ІV г.о. и решение № 1985 от 17.10.2005 год. по гр.дело № 1075/2005 год., ІV г.о.; в/ процесуалноправен въпрос: след като със сила на пресъдено нещо е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД, като мотивите на решението сочат, че завелият иска и образувалият делото не притежава правото на собственост върху процесните имоти и е констатирано, че правото на собственост принадлежи на ответника, влязлото в сила решение задължително ли е за съдилищата при предявяване на положителен установителен иск за собственост от страна на ответника срещу предявилия иска по чл.59 ЗЗД?
Ответниците по касация са на становище, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че от представените документи и от показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел не се установява процесните постройки да са построени от ПК”9-ти септември”-П., чийто правоприемник е жалбоподателя. Според градския съд, писмените и гласни доказателства не установяват по категоричен начин, че сумите са изразходвани именно за спорните постройки, както и че тяхната стойност е възлизала именно на сумите, за които са издадени разходните документи. Показанията на свидетеля, според въззивния съд, касаят извършени от кооперацията няколко строежа на различни места, а описаните от него обекти не съвпадат изцяло с процесните.
Прието е по-нататък, че собственост не е възникнала на основание чл.2, ал.3 ЗОС, тъй като теренът, върху който са изградени постройките е бил предоставен на ПК”9-ти септември”-П. от ДЗС”Октомврийска заря”-Г. под наем по реда на чл.13 З./отм./ и е представлявал изоставен стопански двор-селскостопански земи извън границите на населеното място. Посочено е още, че няма данни земята да е била отчуждена в полза на държавата или преотредена за нуждите на кооперацията, нито към момента на извършване на строителството да е било променено предназначението на селскостопанските земи за други нужди с нарочен акт на Министерския съвет или на Комисията за земята /чл.5 З., отм./ по реда на З./отм./-чл.8, ал.2 П./отм./. Според въззивния съд, дори кооперацията да е била изградила изцяло със свои средства спорните обекти, същата е била длъжна съгласно чл.13, ал.3 З./отм./ да върне обработваемата земя годна за обработване след изтичане на срока на ползването по договора, като се възстанови и оформи ландшафта.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
В случая, не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С решение от 18.06.2004 год. по гр.дело № 245/2002 год. на СГС, І-6 състав са били уважени искове, предявени срещу Потребителна кооперация „П.” от С. С. Т. и И. С. Р. на основание чл.59, ал.1 ЗЗД за обезщетение за неоснователно ползване на нива от 4200 кв.м., съставляваща имот пл.№ 177 по кадастрален лист № Г-7-7-В/Г по плана на в.з.”В.-Л.”.
В мотивите на въззивното решение от 02.06.2005 год. по гр.дело № 1826/2004 год. Софийският апелативен съд е приел, че собственик на постройките в имота е ПК”П.” на основание чл.2, ал.3 ЗОС/отм./, като е посочено, че сградите са били построени от кооперацията-жалбоподател с нейни средства до 13.07.1991 год. Според апелативния съд, установено е, че не е било извършено валидно отчуждаване на земеделски земи и съответно, че не са спазени изискванията на чл.8 П./отм./.
С решение № 443 от 01.06.2007 год. по гр.дело № 21/2006 год. ВКС, ІІІ г.о. е оставил в сила въззивното решение, без да обсъжда евентуалното приложение на чл.2, ал.3 ЗОС по отношение собствеността върху постройките в процесния имот пл.№ 177 по кадастрален лист № Г-7-7-В/Г по плана на в.з.”Врана-Л.”.
Иск (в т.ч. инцидентен установителен иск) за собственост върху постройките, в рамките на производството по гр.дело № 245/2002 год. на СГС, І-6 състав не е бил предявен, а предмет на същото дело са били само исковете на С. С. Т. и И. С. Р., както и насрещния иск на ПК”П.”, всички с правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД-за обезщетение за ползване на имота.
Следователно, не е налице противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.2, ал.3 ЗОС, което да обоснове наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Различният извод на съдилищата, касаещ приложението, респ. неприложението на чл.2, ал.3 ЗОС е основан на различна фактическа обстановка, установена по делото с правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД в сравнение с тази по делото по чл.108 ЗС. Във втория случай, инстанциите по съществото на спора са приели, че не е установено постройките да са били изградени от и със средства на ПК”9-ти септември”-П.. Отделно от това, ревандикационият иск е намерен за неоснователен и поради това, че теренът, върху който са изградени постройките е представлявал изоставен стопански двор, предоставен под наем на ПК”9-ти септември”-П. от ДЗС”Октомврийска заря”-Г. по реда на чл.13 З./отм./ и при липсата на данни за отчуждаване на селскостопанската земя в полза на държавата или за преотреждането й за нуждите на кооперацията, според въззивния съд, последната е била длъжна да върне съгласно чл.13, ал.3 З./отм./ обработваемата земя след изтичане на срока на наемния договор.
Не е налице противоречие на въззивното решение с решение № 1209 от 27.09.2001 год. по гр.дело № 2353/2000 год. на ВКС, ІV г.о., в което също е посочено, че чл.2, ал.3 ЗОС не съдържа условие, сградите и постройките на кооперативните организации да са изградени въз основа на отстъпено им право на строеж. В. решение се позовава на практиката на Върховния касационен съд, според която по силата на чл.2, ал.3 ЗОС/отм./, в собственост на кооперацията, построила до 13.07.1991 год. сграда върху държавна земя без надлежно учредено право на строеж, ще премине само тази постройка, която не подлежи на премахване /срвн., решение № 966 от 06.11.2007 год. по гр.дело № 1320/2006 год., ІІ г.о./.
В. решение не противоречи и на решение № 1503 от 11.10.2002 год. по гр.дело № 1938/2001 год. на ВКС, ІV г.о., съгласно което, сградите и постройките, включително и принадлежащият им терен, които са били построени от кооперациите до 13.07.1991 год., не са нито държавна, нито общинска собственост, а са собственост на кооперативните организации и сдруженията със стопанска цел, като нормата на чл.2, ал.3 ЗОС не третира фактическо действие /строителство/, а обозначава вида на построеното с оглед средствата, вложени в него.
Липсва твърдяното противоречие и с решение № 1985 от 17.10.2005 год. по гр.дело № 1075/2005 год. на ВКС, ІV г.о. Във въззивното решение градският съд изрично се е позовал на цитираното решение на ВКС, ІV г.о.,посочвайки, че отмяната на чл.2, ал.3 ЗОС/ДВ, бр.101 от 16.11.2004 год./ действа занапред и не може да отнеме или заличи вече възникнали права в полза на посочените в нея лица.
Не е налице и някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съдържанието на понятието „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, обаче отстраняването на нарушения, за които се твърди, че са допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение засяга само съдебното производство по конкретната касационна жалба при разглеждането й по същество, за разлика от основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според цитираното тълкувателно решение се отнася до необходимост от изменението на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения.
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд съдебна практика или за нужда от нейното осъвременяване, съотв. за непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Не се налага тълкуване на разпоредбите, отнасящи се до обективните предели на силата на пресъдено нещо на решение, постановено по иск с правно основание чл.59 ЗЗД и в частност по въпроса дали се ползват с такава сила мотивите, съдържащи констатациите на съда относно преюдициалното спрямо спорното право на обезщетение правоотношение във връзка със собствеността върху сградите. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос не би имало приносен характер за съдебната практика. Това прави неоправдано разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а кооперацията-касатор следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 2 500 лева, съобразно договора за правна защита от 29.01.2013 год.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.06.2012 год. по гр.дело № 17558/2011 год. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти „д” въззивен състав, по жалба вх.№ 105131 от 17.10.2012 год. на Потребителна кооперация „П.”.
Осъжда Потребителна кооперация „П.”, [населено място], [улица] да заплати на С. С. Т., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] И. С. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], сумата 2 500/две хиляди и петстотин/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/