3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София,17.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3434 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №170, постановено на 14.04.2015г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по ч.гр.д.№1811/2015г. е оставена без разглеждане подадената от С. Л. П. частна жалба против определение №682/15.12.2014г. по гр.д.№5086/2014г. на състав на ВКС, І ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 12.12.2013г. по гр.д.№832/2013г., с което е бил уважен иск за делба на наследствен недвижим имот.
Определението е обжалвано от С. Л. П. с оплаквания, че е неправилно, тъй като предмет на делото е недвижим имот, който той е придобил по давностно владение на 09.11.2010г., за което е съставен и нотариален акт. Поддържа, че по делото е допуснато нарушение на процесуалния закон от РС, като делото е насрочено в открито заседание без призоваване на страните и е допуснато разпитване на свидетели без участието на страните по делото, както и че е разделен имот, който е на жалбоподателя. Излага съображения за допуснати и от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Моли производството по делото за делба да бъде прекратено като незаконно образувано.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията,които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена,не подлежат на обжалване,вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС и съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Правомощията на съда се определят от процесуалния закон. Съдебни актове, чието обжалване е недопустимо,не могат да бъдат отменяни.
Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване,т.е. по проверка за наличието на предпоставките,установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение,при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Проверката на основанията за допускане на касационно обжалван няма за цел да допусне контрол върху решението по индивидуалния правен спор независимо от предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, а да реализира дейност по установяване съществуването на противоречива, неправилна или липсваща съдебна практика във връзка с конкретен правен спор. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, както е прието и в обжалваното определение, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба,съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот, т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция ,т.е. не е предвидено,че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт, поради което подадената от С. Л. П. частна жалба следва да се приеме за неоснователна, като наведените в нея доводи по правилността на решението, с което е допусната делбата и по допустимостта на делбеното производство не следва да бъдат обсъждани, тъй като предмет на контрол в настоящето производство е само и единствено правилността на определение №170/14.04.2015г. на тричленен състав на І ГО на ВКС, постановено по ч.гр.д.№1811/2015г. Същото е постановено в съответствие с правомощията, с които ВКС разполага по силата на процесуалния закон-ГПК не дава възможност тричленен състав на ВКС да осъществява контрол върху определение, постановено по реда на чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №170/14.04.2015г. на тричленен състав на ВКС, І ГО, постановено по ч.гр.д.№1811/2015г., с което е оставена без разглеждане подадената от С. Л. П. частна жалба срещу определение №682/15.12.2014г. по гр.д.№5086/2014г. на състав на ВКС,І ГО, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд от 12.12.2013г. по гр.д.№832/2013г. Определението е окончателно.
Председател:
Членове: