О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 18.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1198 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. И. М. в качеството на едноличен търговец с фирмено наименование „С. М. – 47”, [населено място] срещу въззивно решение № 256/11.06.2012 г. по гр.д. № 212/2012 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която иска по чл. 200 КТ е уважен за разликата над 12000 лв..
Излага доводи за неправилност поради необоснованост . Иска отмяна на решението е постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени съдебноделоводните разноски за всички инстанции по делото.
Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Съдът установил по делото, че на 19.08.2009 г. в [населено място] е настъпила злополука, при която В. К. К. е претърпял травма на лявото око и очната орбита, довела до абсолютна слепота и липса на периферно зрение с това око. Установено е, че увреждането е резултат от трудова злополука, като К. е увреден, докато е извършвал работа в интерес на предприятието – едноличният търговец.
К. е влязъл в камината на комбайн „Нива” и неволно разкачил единия от зарядните проводници на акумулаторната батерия. Забелязвайки разкачения проводник, ищецът се е опитал да го свърже отново с акумулатора, при което се е получила искра и последният е избухнал, причинявайки му уврежданията.
Съдът установил още, че вредоносният резултат е настъпил като последица от комплекс от фактори, част от които са били извън контрола на ищеца. При неправилно зареждане или презареждане на акумулатора в него се образуват газове – водород и кислород. Интензивното им отделяне се получава в първата минута от спирането на зареждането или при отказване на кабела. В случая акумулаторът е бил неправилно зареден, но това е резултат от действията на трето лице. Разскачването на заряден проводник е елемент от комплекса причини, довели да избухване на акумулатора, но няма данни да е било извършено съзнателно от ищеца, което изключва осъзнаване на възможните последици от това. Поставянето на откачения кабел без да се изключи зарядното устройство е извършено в нарушение на правилата за безопасност и проявено невнимание от работника. В същото време, обаче, до вредоносния резултат не би се стигнало, ако не е допуснато нарушение при зареждането на акумулатора. Пострадалият не е имал обективна възможност да прецени дали акумулатора е презареден или не, съответно как е станало това.
Направен е извод, че действията на К. не съставляват неполагане на такава грижа, която би била по силите и на най-небрежния работник в аналогична ситуация. Изключено е К. да е допуснал груба небрежност. Искът за заплащане на 25 000 лв. обезщетение на причинените му неимуществени вреди е изцяло уважен.
В изложението е поставен въпроса налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201 КТ, когато действията на пострадалия нарушават елементарни житейски правила за безопасност.
Въпросът е неотносим с оглед крайния извод в решението. Мотивът на съда е, че до вредоносния резултат е достигнато поради цяло поредица от фактори и само един от тях е поставянето на кабел на включено зарядно устройство върху клема на акумулатор. Само това действие, обаче, не би довело до вредоносния резултат, ако не са били допуснати нарушения при зареждането на акумулатора, което не е деяние на пострадалия, нито той е имал основание да предполага.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение № 256/11.06.2012 г. по гр.д. № 212/2012 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която иска по чл. 200 КТ е уважен за разликата над 12000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: