ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 369
София, 19.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №2784/2014 година.
Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№1440/12.02.2014 г., подадена от ищцата И. Т. С. от [населено място], против определение №14/30.01.2014 г. по гр.д.№83/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, ІІ г.о., е оставил без разглеждане касационна жалба, вх.№4702/05.9.2013 г., подадена от И. Т. С., чрез адв. С. С. , срещу въззивно решение от 24.7.2013 г. по гр.д.№778/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд. Прието е, че касационната жалба попада в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като данъчните оценки на всеки от процесните имоти е с размер до 5000 лева.
В частната жалба се поддържа оплакване, че посоченото по-горе определение на състав І г.о. на ВКС е неправилно, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК се отнася само за търговски и материални спорове. Моли се за отмяна на определението на ВКС, І г.о.
Ответниците по частната жалба С. П. Й., Р. Т. Р., Р. И. Й. са депозирали отговори по смисъла на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в частната жалба и взе предвид отговорите на ответниците по частната жалба намира, че същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на състав на ІІ г.о. на Върховния касационен съд е правилно. Същото е съобразено изцяло с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, която предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по дела, по които цената на иска е до 5000 лева за граждански дела, тъй като цената на всеки един от процесните имоти е под посочената сума, а именно 451,25 лева, 232,25 лева и 92,15 лева.. Нещо повече, дори и сборът от цените на имотите е под 5000 лева.
Предявените искове, макар и вещни, са оценяеми по смисъла на чл.69, ал.1, т.2, предложение първо ГПК, и визираните данъчни оценки са такива към момента на момента на завеждане на исковата молба в съда, който е релевантния момент за определяне цената на иска, респективно исковете.
Поради това частната касационната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №14/30.01.2014 г. по гр.д.№83/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: