Определение №369 от 2.6.2015 по ч.пр. дело №1097/1097 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 369

София, 02.06.2015 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 2699 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 2324 от 24.09.2014 г. по ч. гр. д. № 2930/2014 г. на Софийски апелативен съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1948 от 29.07.2014 г. на Софийски апелативен съд, като в диспозитива на определението текстът „потвърждавана определение от 25.03.2014 г. по т.д. № 7984/2013 г., постановено от VI-19 състав на СГС, ТО” следва да е чете „потвърждавана определение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I отделение, 6 състав, постановено на 07 юли 2014 г. по гр.д. № 6867/2014 г.”.
Срещу определението на Софийски апелативен съд е постъпила частна жалба вх. № 11438 от 08.10.2014 г., подадена от [фирма], [населено място] чрез управителя И. А. И..
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 4 ГПК актът, с който се допуска поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва съдебният акт, чиято поправка се иска.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 6867/2014 г. на Софийски градски съд е образувано въз основа на искова молба подадена от И. А. И. от [населено място] против [фирма]. В исковата молба са въведени твърдения, за нищожност на документи и необходимост от обезщетяване на нанесени вреди, без да са конкретизирани исканията на страната, както и фактите, на които се основават.
С разпореждане от 05.06.2014г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на нередовности, в т.ч. да се посочи изложение на обстоятелствата, на които ищецът основава исковите си претенции, както и в какво се състои искането и да индивидуализира документите, които счита за нищожни, както и на какво правно основание, да посочи иска ли обезщетение и за какъв вид вреди се търси същото, както и да посочи цената на иска, както и препис от исковата молба за насрещната страна. В съобщението до ищеца са посочени неблагоприятните последици в случай на неизпълнение на дадените указания.
В молба вх. № 73972 от 13.06.2014г. ищецът е уточнил, че се позовава на сключен договор за наем на недвижим имот и договор за счетоводна услуга, без да внася други уточнения.
С определение от 07.07.2014г., след констатация, че указанията по разпореждане от 13.06.2014 г. не са изпълнени, съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
С определение № 1948 от 29.07.2014 г. по ч. гр. д. № 2930/2014 г., на Софийския апелативен съд, поправено с определение № 2324 от 24.09.2014 г., предмет на обжалване по настоящото дело, определението на първоинстанционния съд е потвърдено. Въззивният съд е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 и сл. ГПК, а дадените от първоинстанционния съд указания са точни и ясни, като същите не са изпълнени, поради което и съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК е върната законосъобразно.
В частната касационна жалба срещу въззивното определение се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): длъжен ли е съдът в съответствие с чл.2 ГПК да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права; длъжен ли е съдът да даде на страната указания за отстраняване на нередовности, в случай, че такива са налице и длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена проверка относно изискванията за редовност по чл. 127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд.
Повдигнатите в изложението въпроси нямат отношение към обжалваното определение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.
Независимо от това, дори и да се приеме, че предмет на обжалване е поправеното определение № 1948 от 29.07.2014 г. на Софийски апелативен съд, то същото е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 129 ГПК. Съгласно установената съдебна практика, съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, но само когато тя отговаря на изискванията за редовност. Когато в исковата молба не са изложени конкретните обстоятелства, на които се основават исковите претенции, а самите претенции са неясни, то тя не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 129, ал.3 ГПК, въззивният съд е приел, че при неизпълнение на дадени от съда указания за отстраняване на нередовности исковата молба подлежи на връщане; че ищцата не е отстранила нередовностите въпреки дадената и възможност за това и след като е била предупредена за последиците от неизпълнението на указанията, поради което исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1948 от 29.07.2014г., поправено с определение № 2324 от 24.09.2014 г. по ч.гр.д. № 2930/2014 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top