5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 22.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4453 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 78 от 20.04.2018 г. по в. гр. д. № 102/2018 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 461 от 28.11.2017 г. по гр. д. № 53/2016 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от Л. К. С. против „Югозападно държавно предприятие“ ДП, [населено място] (универсален правоприемник на Държавно горско стопанство (ДГС) „Белово“ ДП) за сумата от 375 000 лева, съставляващи остатък от адвокатско възнаграждение в общ размер от 401 123 лева, дължимо по договор за правна помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. В решението на въззивния съд е прието за установено, че на 05.01.2009 г. между адвокат Л. С. и ДГС „Белово“ ДП, действащо чрез законния му представител директора на предприятието, е бил сключен договор за определяне на размера на адвокатското възнаграждение при условията на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата (ЗА) за процесуално представителство по гр. д. № 1464/2004 г. по описа на Пазарджишки районен съд до окончателното му приключване. Страните са се договорили при позитивен за доверителя окончателен изход на спора, доверителят да заплати на довереника окончателно адвокатско възнаграждение в размер на 0.2 % от материалния интерес по делото (200 561 959 лева – определената от страните базисна цена на имотите, предмет на образуваното гражданско дело). Това възнаграждение е било уговорено независимо и извън заплатените на процесуалния представител минимални възнаграждения за явяване в съдебно заседание пред съответните инстанции по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Уговорено е, че под позитивен за доверителя окончателен изход на спора следва да се има предвид пълно уважаване или уважаване на петдесет и повече процента от първоначално заявения материален интерес. Прието е за установено, че предявеният от ДЛ „Белово“, [населено място], чийто универсален правоприемник е ДГС „Белово“ ДП, срещу Община Белово ревандикационен иск с предмет правото на собственост върху 234 850.070 дка. държавни гори е бил уважен изцяло с влязло в сила на 24.02.2011 г. съдебно решение. Установено е и че ответникът по настоящето дело „Югозападно държавно предприятие Благоевград” е предявило срещу ищеца Л. С. иск за прогласяване нищожността на договора за поръчка от 05.01.2009 г. на следните основания: противоречие с чл.7, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ) поради липса на упълномощаване на изпълнителния директора на ДГС „Белово“ ДП от министъра на земеделието и храните; липса на съгласие и изискуемата форма поради неприлагане на изискванията за „двоен подпис“, доколкото договорът не е бил подписан и от главния счетоводител на предприятието, а само от директора; липса на форма поради невписване в нарочен регистър – дневник на договорите; противоречие с чл. 36, ал. 4 ЗА и невъзможен предмет поради липса на удостоверен материален интерес. Искът е бил отхвърлен с влязло в сила на 14.05.2016 г. съдебно решение по в. гр. д. № 561/2015 г. Пловдивски апелативен съд. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск за заплащане на пълното уговорено възнаграждение по договора за поръчка от 05.01.2009 г. е основателен, предвид което и на основание чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36, ал.4 ЗЗД му е присъдил сумата 375000 лева – остатъкът от адвокатското възнаграждение от 401123 лева, тъй като сумата 26 123 лева е била вече присъдена по влязлото в сила решение по частичен иск за същото вземане по т.д. № 440/2014 г. на Пловдивски апелативен съд. Въведените от ответника възражения за недействителност на договора за поръчка, идентични с тези по предявения иск по гр. д. № 561/2015 г. Пловдивски апелативен съд не са разгледани по същество поради преклудирането им с влязлото в сила решение. Не са разгледани по същество поради несвоевременното им въвеждане и наведените с въззивната жалба доводи, че договорът не е бил сключен от надлежна страна, както и че е бил изготвен след приключване на водените дела. За неоснователно е прието и правопогасяващото възражение, че плащания по договора са извършени в периода 2005 г. – 2009 г. Прието е, че плащанията не са извършени за погасяване на процесното вземане, станало изискуемо едва след влизане в сила на съдебното решение по иска за ревандикация на 24.02.2011 г. Като неоснователно е отхвърлено и възражението за погасителна давност – уговореното заплащане на възнаграждението е било обвързано с резултата при окончателното приключване на делото, т.е. вземането е станало изискуемо с влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 1464/2004 г. по описа на Пазарджишки районен съд на 24.02.2011 г., предвид което петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска на 20.01.2016 г.
Касационна жалба против въззивното решение е постъпила от „Югозападно Държавно Предприятие“ ДП. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. ОСГТК ВКС): следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение и в частност по основателността на надлежно заявеното възражение за нищожност на Договор за правна помощ от 05.01.2009 г. поради противоречие с добрите нрави и морал, поради липсата на договорен краен предел за определяне на адвокатското възнаграждение и нееквивалентност на насрещните престации и по основателността на възражението за антидатиране на договор за правна помощ от 05.01.2009 г. Поддържа се, че въпросите оценяем ли е предявеният по гр. д. № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд ревандикационен иск в приетия от въззивния съд размер от 200 561 959 лв.; приложима ли е разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА при определяне размера на адвокатското възнаграждение по гр. д. № 1464/2004 г. по описа на Пазарджишки районен съд съгласно договора за правна помощ от 05.01.2009 г.; недействителен ли е договорът за правна помощ от 05.01.2009 г. поради противоречие с добрите нрави и морала, поради липса на договорен краен предел за определяне на адвокатското възнаграждение; при преценка действителността на договора за правна помощ от 05.01.2009 г. по възражение за нищожността му поради накърняване на добрите нрави само уговорените насрещни престации, отразени в договора ли следва да се преценяват или следва волята на страните да се тълкува за изясняване на действителните им отношения, целящи постигане на допустим от закона правен интерес; налице ли е нееквивалентност на престациите по договора за правна помощ от 05.01.2009 г., предвид договорения с него размер на адвокатско възнаграждение по гр. д. № 1464/2004 г. по описа на Пазарджишки районен съд, представляващо 0.2 % от материалния интерес на иска в размер на 200 561 959 лв., като се вземе предвид изплатеното му към момента на сключване на Договора от 05.01.2009 г. адвокатско възнаграждение в общ размер на 65 150 лв. за трите инстанции от една страна и от друга страна обема извършена работа от процесуалния представител по делото. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. – бр. 86/2017 г.) – поддържа се, че решението е необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Ответникът по касационната жалба Л. К. С. счита, че не са налице предпоставки за касационно обжалване на въззивното решение. Претендира съдебни разноски.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въпросите следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение (в частност по основателността на надлежно заявеното възражение за нищожност на Договор за правна помощ от 05.01.2009 г. поради противоречие с добрите нрави и морал, поради липсата на договорен краен предел за определяне на адвокатското възнаграждение и нееквивалентност на насрещните престации и по основателността на възражението за антидатиране на договор за правна помощ от 05.01.2009 г.) са решени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. При наличие на влязло в сила решение по предявения частичен иск за цялото вземане по договора за правна помощ от 05.01.2009 г. (т.д. № 440/2014 г. на Пловдивски апелативен съд), всички възражения, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му са преклудирани. Решението по уважения частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право, поради което въззивният съд не е дължал произнасяне по тези възражения. В съответствие с установената съдебна практика, въззивният съд се е произнесъл само по въведените правопогасяващи възражения за извършено плащане и изтекла погасителна давност, без да разглежда преклудираните правоизключващи възражения за нищожност на договора, от който ищецът черпи правата си.
Независимо от изложеното, в съответствие с установената съдебна практика са формирани и изводите за преклудиране на част от възраженията поради несвоевременното им въвеждане в процеса. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, но не дължи произнасяне по възражения по съществото на спорното право, въведени в нарушение на правилата на преклузията. Възражението за антидатиране на процесния договор е въведено от ответника след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК, поради което съдът не е дължал произнасяне по него (чл. 133 ГПК) и на това основание, както е отразено и в мотивите на обжалваното въззивно решение.
Въпросите оценяем ли е предявеният по гр. д. № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд ревандикационен иск в приетия от въззивния съд размер от 200 561 959 лв.; приложима ли е разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА при определяне размера на адвокатското възнаграждение по гр. д. № 1464/2004 г. на Пазарджишки районен съд съгласно договора за правна помощ от 05.01.2009 г.; следва ли при преценката за еквивалентност на престациите да се вземе предвид и изплатеното извън договора адвокатско възнаграждение, както и обема извършена работа от процесуалния представител по делото и при обсъждане на възражението за нищожност на договора поради нееквивалентност на престациите следва ли да се преценява действителната воля на страните са въведени във връзка с възражението за нищожност на договора от 05.01.2009 г. като сключен в нарушение на морала поради нееквивалентност на насрещните престации. Повдигнатите въпроси обаче са извън предмета на въззивното решение. Извън изложените мотиви за преклудиране на възраженията след влизане в сила на решението по частичния иск за вземането, тези възражения (в т.ч. възражението за нищожност на договора за поръчка като сключен в противоречие с морала поради нееквивалентност на насрещните престации) са преклудирани и с влизане в сила на решение по в. гр. д. № 561/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, по което са били въведени като основание за нищожност на договора. Следвайки установената съдебна практика относно обективните предели на силата на пресъдено нещо, съдът е приел, че възраженията са преклудирани с постановяване на влязлото в сила решение със същия спорен предмет, поради което не се дължи повторно произнасяне.
Неоснователни са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение, което е постановено в съответствие с установената съдебна практика.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 6800 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 25.10.2018 г. с адвокат А. К..
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 20.04.2018 г. по в. гр. д. № 102/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Югозападно държавно предприятие“ ДП, [населено място], да заплати Л. К. С. сумата от 6800 (шест хиляди и осемстотин) лева съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: