4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр.София, 25.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1303 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. М. срещу решение № 362 от 13.07.2012 г., постановено по гр.д. № 434 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 61 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 1538 по описа за 2011 г. на Козлодуйския районен съд за отхвърляне на исковете на касатора с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ срещу [фирма] за отмяна на уволнението и, извършено със заповед № 134 от 4.11.2011 г., за възстановяване на предишната длъжност и за заплащане на 36 441,60 лв. за оставането и без работа в резултат на незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Наличието на нова стопанска програма е ли основен елемент от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ във връзка с точното прилагане на закона? Наличието на противоречие в мотивите на съда е ли основание за допускане на касационно обжалване?
2. Непроизнасянето на въззивния съд по липсата на съществен елемент от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ води ли до неправилност на решението?
3. Има ли право съдът да не разпределя доказателствената тежест в полза на една от страните по делото, с която да се обоснове и докаже нова стопанска програма, което е основание за сформиране на нов ръководен екип в предприятието?
4. Процесуално допустим ли е този съдебен акт, който касае фактическа обстановка, различна от настоящата?
5. Като не са представени доказателства пред двете инстанции, поискани от ищцата, относно нова стопанска програма и цел пред новия ръководител, и като не е задължил ответника да ги представи, допуснал ли е въззивният съд нарушение на процесуалните правила, които са довели до постановяване на решение с едностранни мотиви в нарушение на правото на справедлив процес на ищцата?
6. Налице ли е нарушение на материалноправните разпоредби на КТ при прекратяване на трудовия договор с ищцата, като ответникът не е представил доказателства за наличие на нова стопанска програма и цел?
7.Спада ли длъжността на касатора в кръга на параграф 1, т.3 от ДР на КТ ?
8. Възможно ли е при тази фактическа обстановка и подробно запознаване с
представените доказателства да се приеме, че лицата от ІІ, ІІІ и ІV управленско ниво, както са наречени в Правилника, попадат под разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ и ако е така не се ли отива на прекалено разширяване на приложното поле на посочената разпоредба?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата [фирма] моли тя да не бъде допускана до касационно обжалване, като я оспорва и по същество.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Д. Ц. М. е изпълнявала по силата на безсрочен трудов договор длъжността „главен счетоводител” в [фирма], когато със заповед № 134 от 4.11.2011 г. е била уволнена на основание чл.328, ал.2 от КТ-поради сключване на договор за управление на предприятието. Срещу законосъобразността на уволнението служителката е повдигнала две възражения. На първо място е посочила, че заеманата от нея длъжност няма самостоятелни ръководни функции, освен тези, касаещи счетоводния отдел, а всички свои действия тя е следвало да съгласува с Директора на Дирекция „Икономика и финанси”. На второ място не е била поставена нова стопанска цел и няма нова стопанска програма пред новото ръководство, поради което не е налице основанието на чл.328, ал.2 от КТ. Видно от т.4.1 от длъжностната характеристика на главния счетоводител, този служител съставя годишния финансов отчет на дружеството, осъществява вътрешен финансов контрол върху цялостната счетоводна дейност и осигурява методическо ръководство по организацията на финансовата дейност в дружеството. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.36 от Закона за счетоводството/ДВ, бр.98 от 2001 г./, според която съставителите на финансовите отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност на предприятието. Следователно на касатора е било възложено ръководството на счетоводната и финансова дейност на предприятието. Това обстоятелство ищцата всъщност е признала в исковата молба, посочвайки че ръководството и се простира само до счетоводния отдел. За да е част от ръководството на предприятието, е достатъчно служителят да ръководи поне една обособена дейност. В случая тези обособени дейности са финансовият и счетоводен контрол, поради което главният счетоводител несъмнено и безусловно е „друго лице, на което е възложено ръководството на трудовия процес” по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на КТ. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в решение № 1629 от 18.01.2000 г. по гр. д. № 522/1999 г., решение № 442 от 8.6.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други. Ето защо на поставените от касатора въпроси с номера 6, 7 и 8 съдът е отговорил в обжалваното решение в съответствие с практиката на ВКС, според която главният счетоводител е част от ръководството на предприятието и спрямо тази длъжност може да се приложи основанието за уволнение по чл.329, ал.2 от КТ, поради което по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано.
По отношение на възражението на касатора, че е необходимо представянето на нова стопанска програма, за да е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.2 от КТ, е постановена по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС, отразена в решения № 481 от 13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г. на ІV ГО на ВКС и № 76 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС. Според тази практика е без значение дали поставената на управителя стопанска задача е нова, сходна или идентична като съдържание. Важното е, че договорът за управление съдържа стопанска задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Затова на управителя се предоставя възможност да сформира управленски екип с помощта на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ. В случая такъв договор е бил представен и приет по делото, поради което не е било необходимо нито да се изисква стопанската програма на управителя, нито да се преценява дали тази програма е нова. Следователно по другите въпроси на касатора, свързани с наличието на нова стопанска програма, въззивният съд е процедирал съобразно задължителната съдебна практика на ВКС, поради които и по тях не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
В обобщение следва да се приеме, че касационната жалба не отговаря на критериите за селекция, формулирани в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационното обжалване не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362 от 13.07.2012 г., постановено по гр.д. № 434 по описа за 2012 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: