О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 318/2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна жалба на “Б”О. – гр. М. срещу определение № 562 от 17.07.2008г. по ч. гр.д.1464/08г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 06.06.2008г. по т.д. 991/07г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл.100, ал.2 ГПК/отм./.
Ответникът по частната жалба – “К” О. <Оод&@О. – Ф. / М. /, И. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния – Софийски градски съд, с което на основание чл.100, ал.2 ГПК / отм./ е била върната исковата молба на дружеството – жалбоподател и е прекратено производството по гр.д. 991 /07г. на СГС. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че правилно производството е било оставено без движение, с указание за внасяне на разноски и са приложени правните последици от неизпълнение на това указание, тъй като след като исковете са били предявени срещу лице със седалище и адрес на управление в чужбина, то книжата следва да бъдат изготвени на съответния език, с оглед защитата на ответника, като разноските са за сметка на ищеца, а съда няма служебно задължение да ги поеме.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В уточняваща молба, с оглед изпълнение указанията, дадени с разпореждане от 07.10.2008г. на Председател на ІІ т.о. при ВКС и разпореждане от 14.10.2008г. на съдия от САС, страната – жалбоподател е посочила общо, че апелативния съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос / без да бъде конкретизиран/, в противоречие с трайната практика на ВКС. Развити са оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, чрез разглеждане на развитието на процесуалния спор и задълженията на съда по преценка за редовност на сезирането, като е направен извод за неправилно приложение на чл.100, ал.2 ГПК / отм./ от първостепенния съд, поради приетото, че не били отстранени нередовностите на исковата молба в указания срок. Поддържано е, че в трайната си практика ВКС приемал, че исковата молба се връща само когато не отговаря на императивните изисквания на чл.98 и чл.99 ГПК / отм./ и са изброени – определение № 555/11.10.1999г. по ч. гр.д. 208/99г. на ВКС, ІV г.о., определение№33/04.03.2004г. по гр.д.. 26/04г. ВКС, ІІ г.о., решение №891/2002г. по гр.д.182/02г. ВКС, ІV г.о. и решение №977/10.05.1976г. по гр.д. 512/76г. на ВС, І г.о. / служебно приложени/. В заключение е посочено, че съществения процесуално правен въпрос бил допустимост на предявения иск, с оглед спазване на разпоредбите на чл.98 и чл.99 ГПК /отм./, който следвало да се приеме като съществен не само по конкретния казус, но и като такъв от значение за развитие на правото. Други доводи не са сочени.
При тези фактически данни се налага извод за това, че жалбоподателят не е посочил основанието за приложно поле на касационното обжалване, като не е определил кой е съществения процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт, при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Не може да бъде изведен като съществен общо посочения въпрос относно редовността на сезирането във връзка с приложението на чл.98, чл.99 ГПК / отм./ тъй като така формулиран той има само доктринерен отговор и не съответства на дефинитивно определеното изискване да е относим към конкретния решаващ извод на съда, обусловил постановения правен резултат. Съществения, но не посочен от жалбоподателя, в случая процесуалноправен въпрос не е свързан общо с редовността на сезирането, а конкретно с това дали незаплащането на сумите за превод на книжата, които следва да се връчат на ответника, обуславя нередовност на исковата молба, като спрямо така определения въпрос е следвало да бъдат развити доводи за наличие на една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Не обосновава довод за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и соченото противоречие между приетото с обжалваното определение и посочените определения и решения на ВС и ВКС. Както и жалбоподателят е посочил, с тези актове е прието, че редовността на сезирането е свързано с това, исковата молба да отговаря на императивните изисквания на чл.98, чл.99 ГПК /отм./. В случая съдът в съответствие с чл. 99, ал.2 ГПК / отм./ е извършил преценка за дължимост на разноски, произтичащи именно от разпоредбата на чл.5 ГПК /отм./ определящ процедирането му, когато в производството участвува чуждестранно лице, за което се презюмира, че не знае български език, както и от международните договорености, по които Р България е страна и във връзка с изготвяне и изпращане на съдебните поръчки. Следователно, в разглеждания случай е била налице нередовност на исковата молба, произтичаща именно от разпоредбата на чл.99, ал.2 ГПК / отм./, констатирана от първостепенния съд, който съобразно действуващия процесуален ред е провел производство по чл.100, ал.1 ГПК и е приложил последиците на ал.2 на текста, с оглед процесуалното поведение на страната – в производството. Налага се извод, че правния резултат и обусловилите го мотиви не са в противоречие, а в съответствие с приетото по посочените като противоречиви решения и определения. Освен това, сочената като противоречива практика на ВС, респ. ВКС третира различни хипотези на нередовност на сезирането, поради което липсва и обективен идентитет между разглеждания процесуален спор и обсъжданите съдебни актове. Маркираните от страната доводи за неправилност на обжалваното определение са неотносими към производството по допускане до разглеждането й.
Следователно, с подадената частна касационна жалба, не се обосновава наличие на приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационно обжалване на атакуваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 562 от 17.07.2008г. по ч. гр.д.1464/08г. на Софийски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: