1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
ГР. С., 28.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 8.02.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1309/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр . с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Д. „К.” срещу въззивното решение на С. окръжен съд /ОС/ по гр.д. №109/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от Д. Д. срещу касатора искове по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „горски надзирател”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от КТ срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от КТ. Намира, че материалноправният въпрос за приложимостта на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ в случая, при диспозитивния й характер и императивно определено съдържание /по обхват и в какво се състои/, е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Не сочи конкретни решения на ВКС във връзка с основанието по т.1, нито обосновава това по т.3 откъм специфичната му цел и предпоставки – неяснота, непълнота или противоречие в закона, които да налагат тълкуването му за еднообразно прилагане или липсваща или остаряла съдебна практика, която да се нуждае от осъвременяване при променени обществено икономически условия. Необосноваността, съществените нарушения на съдопроизводствени правила и нарушението на материалния закон, на които също се позовава не са основания за допускане на обжалването, а такива по чл.281,т.3 от ГПК и ВКС не ги разглежда в това производство / ТР №1/10 г./.
Поставеният въпрос е застъпен в практиката.
Закрилата по чл.333, ал.4 от КТ е с диспозитивен характер – прилага се, когато това е предвидено в КТД. Съдържанието на предвиденото е нормативно определено – работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или намаляване обема на работа, след предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
Предвидената в чл.21 от КТД съгласувателна процедура със синдикатите при съкращаване на щата за над 5 % от списъчния състав, на която се е позовал въззивният съд, няма това съдържание. С разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ обаче кореспондира чл.56 от КТД, разискван от страните в устните им състезания пред РС. Според този договорен текст при съкращаване на щата или намаляване обема на работа в Д., неговите структури и специализирани териториални звена, трудовото правоотношение с член на синдикалните структури на ФСОГСДП не може да бъде едностранно изменено или прекратено от работодателя без становището на ръководството на съответната синдикална организация. В случая при систематичното място в договора, близостта и почти пълното покриване на текста на чл.56 от КТД с този на чл.333, ал.4 от КТ, предвиденото в първия „становище” е със смисъл на съгласие по чл.333, ал.4 от КТ.
В чл.56 от КТД изрично е предвидено, че съгласието се дава от синдикалното ръководство – то е съответният синдикален орган по см. на чл.333, ал.4 от КТ. В случая е безспорно, че ищецът е член на синдиката и че съгласие на синдикалното ръководство за уволнението му не е дадено. Затова изводът на въззивния съд, че уволнението е незаконно и следва да се отмени само поради неспазена закрила – на осн. чл.344, ал.3 от КТ, е съответен на практиката на ВКС за подобни случаи – напр. Р по гр.д. №1315/09 г. на трето г.о. , по гр.д. №1221/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №1134/09 г. на трето г.о., по реда на чл.290 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Силистра по гр.д. №109/10 г. от 24.06.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: