О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 15.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети януари двехиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр.дело № 7405/2013 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 355 от 27.09.2013 г. по ч. гр. дело № 279/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът [фирма], [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, съставът на Бургаски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на настоящият жалбоподател против протоколно определение от 17.07.2013 г. по гр. дело № 127/2013 г. на Бургаски окръжен съд, с която е оставена без уважение молба на дружеството – ищец за привличане на нов ответник. За да постанови този резултат съдът се е позовал изцяло на съществуващата константна и задължителна практика на ВКС чрез изброяване на съдебни актове на същия съд според, които определението по чл. 228, ал. 3 ГПК не е преграждащо развитието на производството, което прави недопустим инстанционния контрол.
Определението е правилно.
Действително константна е практиката на ВКС, съобразно която определенията по чл. 228, ал.3 ГПК не подлежат на инстанционен контрол. Този извод произтича от това, че тези определения са извън предметния обхват на лимитивно очертаните хипотези на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като не е преграждащо производството и неговата обжалваемост не е предвидена изрично. С оглед на това постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Необосновано е твърдението на частния жалбоподател, че цитираните от въззивния съд определения на ВКС третират различни хипотези. Във всички цитирани определения ВКС се е произнесъл по аналогичен случай и независимо от фактическите различия, на които се е спрял частния жалбоподател правният извод за недопустимост на инстанционния контрол по отношение на определенията по чл. 228, ал. 3 ГПК е един и същ. Следователно тези определения формират практика и по разглеждания в настоящия случай въпрос. Несъобразени и с предмета на разглеждане в настоящето производство са цитираните определения на ВКС № 176-2010 на ІІ г.о и № 473-2009 на І г.о., тъй като те действително засягат различни хипотези – по първия изобщо липсва произнасяне по допустимост на инстанционния контрол, а вторият е относим по делбения процес, който е особено исково производство. Ирелевантни към разглеждания процесуален спор са и подробно развитите доводи на жалбоподателя за това, че случаят е специфичен и тази негова специфика обуславя правно разрешение, различно от обсъжданата практика на ВКС. Съображенията, които са мотивирали направеното искане за конституиране на ответник нямат относимост към допустимостта на инстанционния контрол, тъй като неговото упражняване е свързано с наличие на предпоставките на чл. 274, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, които в случая не са налице.
Не са допуснати нарушения при постановяване на обжалваното определение, поради което същото определение трябва да бъде потвърдено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на
гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 355 от 27.09.2013 г. по ч. гр. дело № 279/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: