O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 27.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр. дело № 5951 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 11069/16.10.2015 г. от Й. З. Т. чрез пълномощника адв. В. Ч. срещу определение № 277/ 01.10.2015 г. по гр.д. № 3379/2015 г. на ВКС ,І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима касационна жалба срещу решение от 03.02.2015 г. по гр.д. № 305/2014 г. на Окръжен съд-Монтана.
Жалбоподателят твърди, че цената на иска за имот пл. № 035010 , нива от 80,791 дка в землището на [населено място] е 8 544 лв., а общият сбор на данъчните оценки на всички претендирани имоти е над 10 000 лв. Счита,че е приложима новата на редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК ( ДВ 50/2015 г.), както и че решението следва да бъде допуснато служебно до касация, независимо от цената на исковете, тъй като е недопустимо като постановено при свръхпетитум.
Ответниците А. А. О. и А. А. О. в писмен отговор, подаден чрез адв. И. И., я оспорват. Не претендират разноски.
ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че предмет на спора са обективно кумулативно съединени ревандикационни искове: за ? ид. части от недвижим имот-нива от 82,791 кв.м.,съставляваща имот № 035010 и за по 1/12 ид. части от три имота: нива с площ 4,970 дка, съставляваща имот № 086060 с данъчна оценка 705,20 лв., нива с площ 3,634 дка ,съставляваща имот № 219189, с данъчна оценка 421,90 лв. и ливада с площ 3,001 дка, с данъчна оценка 338,20 лв. ,всички в землището на [населено място].Посочено е ,че касационната жалба е подадена на 30.03.2015 г., когато е действал ГПК в редакцията си от 21.12.2010 г. и касационно обжалване е допустимо относно решения по искове с цена над 5000 лв. Направил е извод,че цената на всеки един от разгледаните искове е под тази сума, което прави касационното обжалване на въззивното решение недопустимо.
Тези фактически констатации и правни изводи се споделят от настоящия състав на ВКС.
Видно от представените удостоверения, данъчните оценки на претендираните имоти, респективно на идеалните части от тях са под 5 000 лв. В първото открито заседание по делото въпрос за цената на исковете не е повдиган нито служебно от съда, нито от ответника. Няма данни да е предприемано изменение на исковете в последвалото съдебно производство.
При обективно съединяване на искове, какъвто е настоящият случай, меродавна за преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК е цената на всеки един от предявените искове поотделно.Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, когато се предявява иск за защита правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот цената на иска съвпада с данъчната оценка на имота, а ако няма такава- с пазарната му цена . Респективно, когато с иска се претендира идеална част от недвижим имот, цената му е съответна на данъчната оценка на тази идеална част.
За нито един от ревандикираните имоти стойността на претендираната идеална част по данъчна оценка не надхвърля сумата от 5000 лв.
Д. на жалбоподателя за приложимост на новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 50/2015 г./ е неоснователен. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 30.03.2015 г. и е приложима старата редакция на чл. 280,ал. 2 ГПК /ДВ бр. 10/2010 г./.Съгласно пар. 14 от ПЗР на З. /ДВ бр. 50 /2015 г./ подадените преди влизане в сила на закона за изменение и допълнение на ГПК касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред.
Неоснователен е и доводът, че при служебно допускане на касационно обжалване поради недопустимост на въззивното решение, преценка за цена на исковете не следва да се прави . Константната практика на ВКС е в обратен смисъл, а именно, че ограничението по чл. 280, ал. 2 ГПК е обща процесуална предпоставка за касационното производство.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 277 / 01.10.2015 г. по гр.д. № 3379/ 2015 г. на ВКС, І г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: