О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№37
гр.София, 29.01.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5773/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на страните срещу въззивното решение № 1065 от 13.06.2013 год. по в.гр.дело № 1114/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 15.02.2013 год. по гр.дело № 1768/2012 год. на Асеновградския районен съд, ІV-ти гр.състав.
М. Г. П. и Н. Г. П. са подали касационна жалба вх.№ 19494 от 08.07.2013 год. само в частта, с която е отхвърлен иска по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата Д. А. Д. да преустанови шума от товарни транспортни колички за превозване на зеленчуци през източния вход на дворното място и през цялата ивица до дъното на двора и намиращите се в него стопански постройки, да премести натрупаните амбалажи от зеленчуци и строителни материали под собствената на Н. П. южна тераса на първия етаж и пред прозорците и стената на собственото на М. П. и Н. П. партерно помещение, като пространството под терасата непрекъснато се подържа чисто и свободно и бъде осигурена една сервитутна ивица около сградата за нормалната й поддръжка.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с тълкувателно решение № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. по гр.дело № 10/1984 год. на ОСГК на ВС и с решение № 266 от 10.06.2010 год. по гр.дело № 365/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.
Д. А. Д. е подала касационна жалба вх.№ 20896 от 19.07.2013 год. в частта, с която е била осъдена да преустанови действията си, с които нарушава правото на собственост на ищците върху ПИ 00702.511.79 по КК на [населено място], [улица], както и върху призема на жилищната сграда, построена в имота, с идентификатор 00702.511.79.2, като осигури свободен достъп до дворното място на ищците през източния вход на имота, както и свободно преминаване около цялата сграда и до вътрешния двор и до западния вход на сградата, като бъдат премахнати напълно останалите още стени от греди и метална конструкция и други части от навес на мястото, осигури свободен достъп и право на ползване на ищците на общото антре-вестибюл в приземния етаж на процесната сграда, като премахне преградата, с която е преградена вратата между изба № 3 и вестибюла.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни въпроси, а именно: а/следва ли въззивният съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси на делото? б/следва ли въззивният съд при потвърждаване на първоинстанционното решение изрично да препрати към мотивите на потвърждаваното решение и в/следва ли въззивният съд в случай, че споделя изводите на първоинстанционния съд да възпроизведе в собственото си решение мотивите на първата инстанция, като ги направи свои? Жалбоподателката се позовава на: решение № 346 от 25.11.2011 год. по гр.дело № 1387/2010 год. ІІІ г.о.; решение № 237 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 826/2009 год., ІV г.о.; решение № 643 от 12.10.2010 год. по гр.дело № 1246/2009 год. ІV г.о.; решение № 764 от 2010 год. по гр.дело № 1645/2009 год. ІV г.о.; решение № 717 от 06.12.2010 год. по гр.дело № 232/2010 год., ІV г.о.; решение № 11 от 30.03.2012 год. по гр.дело № 471/2011 год. ІІ г.о. и решение № 415 от 25.01.2012 год. по гр.дело № 1332/2010 год., І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
По делото е безспорно, че ищците са собственици на ? ид.ч. от ПИ 00702.511.79, както и на ? ид.ч. от приземния етаж, а другата ? ид.ч. е собственост на ответницата.
Не се спори по-нататък, че по силата на договор за делба на бъдещ строеж от 12.05.1984 год. Г. М. П. и съпругата му М. П. /праводатели на М. и Н. П./, както и А. П. и съпругата му К. П./праводатели на Д. Ас.Д./, се споразумели ? ид.ч. от построеното приземие в югозападната част с граници В. К. и [улица]да остане в собственост на първите двама, а другата ? ид.ч. от приземието в североизточната част с граници: [улица], Н. М. и Е. А. да остане в собственост на А. и К. П.. Безспорно е, че ищците и ответницата притежават отделни обекти в жилищната сграда, построена в имота, както и че в избеното помещение на ответницата е обособен магазин за плодове и зеленчуци.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел изцяло правните изводи на Асеновградския районен съд. В частта, с която са уважени негаторните претенции е прието, че вестибюлът в приземния етаж е общо помещение, но достъпът на ищците до него е бил ограничен, тъй като на вратата на стаята им към вестибюла ответницата поставила фазер, препятстващ преминаването. Прието е по-нататък, че твърденията на ответницата за наличие на втори вход от западната част на имота, през който да се влиза в двора, са останали недоказани. В. съд е посочил, че от анализа на свидетелските показания и съдебно-техническата експертиза се установява, че неплътната метална врата е захваната от ажурната преграда чрез панти; същата е захваната конструктивно за двете дървени колони /които са елементи от навеса/ с по два броя болтове и монтажна пяна, а когато вратата е заключена, достъпът до двора е невъзможен.
В частта, с която са отхвърлени исковете по чл.109 ЗС е прието, че е останало недоказано обстоятелството ответницата да е реализирала стойности на шума над допустимите съобразно Наредба № 6/2006 год. и Приложение № 1 към наредбата за максимално допустими нива. В. съд е възприел съображенията на първата инстанция и по отношение неоснователността на претенцията за осъждане на ответницата да премести натрупаните амбалажи от зеленчуци и строителни материали под южната тераса на първия етаж, която е собственост на Н. П. и пред прозорците и стената на собственото на М. и Н. П. партерно помещение, като пространството под терасата непрекъснато се поддържа чисто и свободно. Посочено е, че показанията на майката на ищците са изолирани и не се подкрепят от останалия доказателствен материал.
По касационната жалба на М. Г. П. и Н. Г. П.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Жалбоподателите само са се позовали на тълкувателно решение № 31/1984 год. от 06.02.1985 год. на ОСГК на ВС, като са възпроизвели част от неговите мотиви, а именно, че „Искът, основан на чл.109, ал.1 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощията, но които субективно пречат и/или ограничават тези на собственика”. Изложението съдържа и твърдение, че неправомерното използване на цялото дворно място за търговската дейност на ответницата, въпреки волята на ищците и ясно изразеното им несъгласие, води до промяна на предназначението на цялото дворно място за нуждите на търговската дейност на Д. А. Д. като склад на ежедневните доставки на двата й магазина за плодове и зеленчуци, а това нейно противоправно поведение пречи на ищците/сега касатори/ спокойно и пълноценно да осъществяват в пълен обем правото си на собственост.
К. са се позовали и на част от мотивите на решение № 266 от 10.06.2010 год. по гр.дело № 365/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., съгласно които „… за да е налице възпрепятстване на правата на собственика да ги упражнява в пълен обем, следва…, да има неблагоприятно отражение или въздействие, пряко или косвено върху някое от правомощията на собственика, като при всички случаи, с оглед на фактите по конкретния спор следва да се направи преценка относно наличието на ограничаването. Това ограничение следва да пречи на ползването на вещта, съобразно нейното предназначение”. Твърди се, че такова ограничение е налице и в настоящия казус, на базата на всички събрани по делото категорични доказателства, поради което въззивният съд постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа и че наистина не могат да бъдат измерени нивата на шума, но самото транспортиране на стоки, складирането им, непрекъснатото движение на транспортни колички е било доказано, че води до промяна на предназначението на цялото дворно място за нуждите на търговската дейност на ответницата.
В обобщение, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за наличие на касационни основания за отмяна като неправилно на въззивното решение, по които обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени алтернативно в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК. В случая, такава липсва и жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
По касационната жалба на Д. А. Д.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
Трите процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаещи приложението на чл.235, ал.2 и чл.272 ГПК се разрешават непротиворечиво от съдилищата. С оглед задължителните указания, дадени още с т.19 от тълкувателно решение № 1/2000 год. от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./, въззивната инстанция следва да изготви собствени мотиви, отразяващи характеристиката на дейността й като решаващ, а не проверяващ съд. Действащият процесуален закон /чл.235 ГПК/ задължава съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страните по свое убеждение /срвн. и основното начало на процеса, формулирано в чл.12 ГПК/. Що се касае до приложението на чл.272 ГПК, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато потвърждава обжалваното решение, се използва само когато има съвпадение на фактическите и правни констатации. В този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. В случая, въззивният съд е изложил и собствени мотиви при преценка на доказателствата, а не се е задоволил само формално да препрати към мотивите на първоинстанционното решение. За да се обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване, не е достатъчно оплакване, че е съществено нарушен процесуалния закон или че обжалвания съдебен акт е необоснован. Неизпълнението на задълженията на въззивния съд по чл.235, ал.2 и чл.272 ГПК, както и допуснатите грешки при преценка на доказателствата, обаче биха съставлявали нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, т.е. касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ и трето ГПК. Основателността на тези оплаквания може да бъде проверявана от Върховния касационен съд при условията на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В противен случай, би се стигнало до недопустима предварителна преценка за правилността на решението още в производството по чл.288 ГПК, което би довело до обезсмисляне на т.н. факултативна касация.
За илюстрация в тази насока би могла да се посочи онази част от касационната жалба, отнасяща се до уважената претенция по чл.109 ЗС за осигуряване на свободен достъп и право на ползване на антре-вестибюл в приземния етаж на сградата. Жалбоподателката поддържа,че ищците не са придобили права по отношение на вестибюла, защото такива не е имало и за праводателите им и защото изрично в придобивния акт за собственост правата били насочени в югозападната част на приземието. Проверката на основателността на това оплакване би предполагала необходимост от преценка дали отговорът на исковата молба съдържа възражение, че процесния вестибюл-антре в приземния етаж на сградата няма съсобствен характер; какво е прието по този въпрос в доклада на първоинстанционния съд по чл.146 ГПК; поддържано ли е такова възражение с писмената защита на ответницата; съдържа ли оплакване в тази насока въззивната жалба. В производството по чл.288 ГПК такава преценка би съставлявала навлизане в предмета на касационния контрол, осъществяван при разглеждането на жалбата по реда на чл.290 ГПК. Предвид на това, позоваването на представените с приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения на Върховния касационен съд само по себе си не обуславя наличие на основание по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. За пример е достатъчно да бъде посочено решение № 346 от 25.11.2011 год. по гр.дело № 1387/2010 год., ІІІ г.о., в което се приема, че нарушението на чл.272 ГПК в случая произтича от обхвата на дейността на въззивната инстанция като решаващ съд, с оглед представените пред него нови писмени доказателства, които са останали необсъдени.
В обобщение, не е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване по жалбата на Д. А. Д..
С оглед резултата от настоящото производство по чл.288 ГПК, разноските, направени от двете страни за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение остават за тяхна сметка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1065 от 13.06.2013 год. по в.гр.дело № 1114/2013 год. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх.№ 19494 от 08.07.2013 год. на М. Г. П. и Н. Г. П. и по касационна жалба вх.№ 20896 от 19.07.2013 год. на Д. А. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: