4
Върховен касационен съд на Р. Б. ГК, І г.о. дело № 34/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.София, 31.01. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 34/2011 година
Производство по чл.278 ГПК.
Обжалвано е определение № 2727 от 03.09.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 1718/2010 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9055 от 21.06.2010 год. на Варненския районен съд, ХХХІV-ти състав за прекратяване производството по гр.дело № 9084/2010 год., поради недопустимост на отрицателния установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК.
Обжалвано е и определение № 3036 от 04.10.2010 год. по същото дело, с което е допълнено определение № 2727 като ищците са осъдени да заплатят на ответницата на основание чл.248 във връзка с чл.78, ал.4 ГПК разноски за въззивното производство в размер на сумата 150 лева.
Недоволни от въззивните определения са жалбоподателите(ищци) М. М. З. и Р. К. З., представлявани от адвокат Х. В.Х. от Варненската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, сочат противоречие с т.4 на ТР № 6/2006 год. на ВКС, а присъждането на разноски твърдят, че противоречи на чл.80 ГПК понеже пълномощникът на ответника не е извършил процесуални действия.
От ответника по частната жалба Й. К. Н. от[населено място], представлявана от адвокат В. В. В. от Варненската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лева за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа частните касационни жалби и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е налице преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 1962/2006 год., ХХІ-ви състав на Варненския районен съд между същите страни, по което е установено несъществуването на правото на ответниците по този иск и ищци по настоящия за същия имот, на същото законово основание. Направен е извод, че след като твърдяното от М. и Р. З. право на собственост върху процесния имот е било отречено със сила на пресъдено нещо, то същото е отречено на всички основания, възникнали до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила, а не се твърди друго защитимо право върху имота, въз основа на възникнал след влизане на посоченото решение в сила факт, поради което липсва правен интерес от предявения иск.
Отчетено е, че ищците по спора дължат направените разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, които са претендирани с отговора към частната въззивна жалба.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение приема, че частната касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По частната касационна жалба вх.№ 35548 от 21.09.2010 год., която е в производство по чл.274, ал.3 ГПК:
Т.4 на ТР № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на Върховния касационен съд е относима, но относно пределите на косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл.4 З. по З., ЗПИНМ и др., осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост.
По частна касационна жалба вх.№ 40481 от 18.10.2010 год., която е в производство по чл.274, ал.2 ГПК:
Същата е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Адвокатската професия е корпоративно упражнявана, защото съответния адвокат е член на адвокатска колегия, която издава особена отчетна форма съответно прошнурована и прономерована с оглед удостоверяване, внасяне и действително плащане на договорено адвокатско възнаграждение, респ. и фискален контрол.
Представеният пред въззивната инстанция договор за правна помощ и съдействие от 16.08.2010 год. не е в предвидената от ВАС/респ. В./ форма още повече, че е с разписка съгласно чл.77, ал.1 ЗЗД относно размера на внесената сума.
Същата бланка от 09.11.2010 год. е представена и с отговора по частната касационна жалба, поради което не следва да се присъжда посоченото възнаграждение от 600 лева за адвокатски хонорар.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд с № 2727 от 03.09.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 1718/2010 год. по описа на ІІ-ри състав.
ОТМЕНЯ определение № 3036 от 04.10.2010 год. по същото дело на същия съд, с което е допълнено определение № 2727 от 03.09.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: