3
Определение по ч.т.д.№ 866/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№37
София, 23.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 866 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.1 ГПК вр.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу Определението от 20.10.2011 год. по т.д.№ 499/2010 год. на Софийски апелативен съд с което е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК производството по делото до приключването на спора по т.д.№ 1936/2010 год. на Софийски градски съд.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, което прегражда развитието на спора и по отношение на него намира приложение чл.274 ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
В качеството си на въззивен съд, Софийски апелативен съд е бил сезиран със спор, иницииран от [фирма] за прекратяване по реда и на основание чл.517 ал.3 ГПК на [фирма], поради неудовлетворено парично задължение към него на съдружника в това дружество Д. Н. М.. Първоинстанционният Софийски градски съд е приел, че искът е неоснователен. Зачел е правопогасяващото възражение на ответника, че искът по чл.517 ал.3 ГПК е неоснователен, тъй като изпълнителното производство в рамките на което е бил наложен запорът върху дружествения дял е било прекратено ex lege преди предявяването на иска. Тезата по въззивната жалба на [фирма] е, че спорът дали изпълнителното производство е било прекратено при хипотезата на чл.330 ал.1 б.”д” ГПК (отм.) е преклудиран с влизане в сила на Решение № 17 от 13.06.2008 год. по гр.д.№ 42/2008 год. на СГС. В рамките на въззивното производство, [фирма] е поискал спиране, поради наличието на ново висящо съдебно производства за установяване, че изпълнителното производство по изп.д.№ 3435/2003 год. е било прекратено ex lege, поради изтичането на срока по чл.330 ал.1 б.”д” ГПК. Ищец по това дело е [фирма], а ответници – [фирма] и Д. М.. Твърдението е, че като трето лице помагач на ищеца в производството е встъпил [фирма].
За да спре въззивното производство, съставът на САС се е позовал на това, че решението по това дело би имало значение за изхода на спора по чл.517 ал.3 ГПК – наличието на изпълнително основание.
Становището на настоящия съдебен състав е, че такава обусловеност не е налице. Данните по делото сочат, че по искане на взискателя [фирма] е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника М. и в двете дружества – [фирма] и в [фирма] по едно и също изпълнително дело – № 3435/2003 год. (по-късно прехвърлено по реда на § 3 ал.1 ПЗРЗЧСИ с нов номер от 2007 год.).
Преди всичко не е налице субективен идентитет по двете дела. На второ място – независимо, че изпълнителното дело е едно, фактите (изпълнителните действия) по отношение на всяко едно от двете дружества, чийто съдружник е бил М. могат да бъдат различни. В рамките на настоящето производство ВКС не е оправомощен да се произнесе по допустимостта на иска, предявен от [фирма], но дори да се приеме, че този иск е допустим, висящността му не е обуславяща хода на процеса със страни [фирма] и [фирма].
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението от 20.10.2011 год. по т.д.№ 499/2010 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.