3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София,21.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 977/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 168 от 23.08.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 354/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1948 от 06.06.2012 г. по гр. д. № 3519/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма] за възобновяване на производството по делото, спряно на основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК поради смърт на ответницата М. Д. К., и за конституиране на [община] като ответник на мястото на починалата М. К..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като твърди, че същото е неправилно поради нарушения на закона. Излага доводи, че след като е изпълнил указанията за представяне на удостоверения за наследници и родство на починалата ответница, в които не са посочени други наследници, освен отказалата се от наследство нейна сестра Ж. К., съдът не е имал законово основание да откаже да възобнови производството по делото и да конституира като ответник [община], съгласно правилата за наследяване по чл.11 ЗН.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен въпросът „за съобразяването от страна на съдилищата с материалната доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК на представени по делата и неоспорени по надлежния ред официални удостоверителни документи, издадени от съответните държавни /общински/ институции в кръга на тяхната компетентност”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението, с което Старозагорски районен съд е отказал да възобнови производството по гр. д. № 3519/2010 г. и да конституира на основание чл.11 ЗН [община] като ответник в процеса, Старозагорски окръжен съд е приел, че ищецът [фирма] не е изпълнил произтичащото от чл.230, ал.2 ГПК задължение да посочи имената и адресите на правоприемниците на починалата в хода на делото ответница М. К., което съставлява процесуална пречка за прилагане на разпоредбите на чл.230, ал.2 ГПК и чл.11 ЗН. Въззивният съд е мотивирал становището си с представените от ищеца удостоверения за наследници и за родство до първа степен, издадени от [община], в които не са посочени данни дали М. К. има наследници по съребрена линия до шеста степен включително, каквито данни е изискал първоинстанционният съд. Изложени са съображения, че преди да бъде установен кръгът на евентуалните наследници по закон, не може да се пристъпи към конституиране на [община] като правоприемник на починалата страна или към призоваване на наследниците по реда на чл.48 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е обуславящ за формиране на решаващия извод на въззивния съд за отсъствие на предпоставки за възобновяване на спряното дело и за конституиране на [община] като правоприемник на мястото на починалата ответница М. К.. Отказът на въззивния съд да възобнови производството по делото и да конституира [община] като ответник по силата на чл.11 ЗН не произтича от незачитане на материалната доказателствена сила на представените от ищеца – частен жалбоподател удостоверения за наследници и родство, които несъмнено носят белезите на официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Произнасянето на съда по искането за възобновяване на спряното дело е резултат от преценката, че съдържанието на документите не удостоверява релевантните за прилагане на разпоредбите на чл.230, ал.1 ГПК и чл.11 ЗН обстоятелства, а именно – дали починалата има законни наследници по съребрена линия до шеста степен включително, които биха изключили признатото в чл.11 ЗН право на общината да придобие откритото наследство. След като процесуалният въпрос за обвързващата материална доказателствена сила на удостоверенията не е обусловил произнасянето в обжалваното определение, същият не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Освен общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК, която урежда доказателствената сила на официалните документи, е достатъчно ясна и точна и по приложението й съществува последователна и непротиворечива практика на ВКС, включително задължителна такава по чл.290 ГПК. Поради това касационното разглеждане на повдигнатия от частния жалбоподател процесуален въпрос няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 168 от 23.08.2012 г., постановено по в. ч. гр. д. № 354/2012 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :