3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№37
Гр.София,23.01.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 210 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място] срещу решение № 1362/22.07.2011г., постановено по т.д.№ 1568/11г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 03.01.2011г. по т.д.№ 1850/08г. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.407, ал.1 вр. чл.402, ал.1 /отм./ ТЗ за сумата от 44000 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по щета № 059977/2005г. по застрахователна полица №[ЕИК]/378422 от 06.06.2005г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът – настоящ касатор и застраховател по застраховка „Автокаско”, не се суброгирал в правата на застрахования срещу ответника – застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Застрахователната полица не е подписана от застрахованото лице, поради което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение, по което ищецът е заплатил застрахователното обезщетение. Изложени са съображения, че тежестта на доказване при оспорен от трето лице подпис на полицата, се носи от страната, която е представила документа – ищеца по иска. Не е доказана автентичността на документа и същият е изключен от доказателствата по делото. Застрахователният договор се сключва в писмена форма, като, в случая, не намирала приложение нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, тъй като забраната да се оспорва действителността на волеизявлението е само по отношение на страните по сделката, но не и за третите лица.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касатора, „законът не урежда какво ще стане, ако застраховател плати по неподписан застрахователен договор, ще се суброгира ли в правата на застрахования”. Въведени са доводи, че това право на застрахователя следва да се изведе по тълкувателен път от нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, като се позовава и на практиката на ВКС – решение № 71/22.06.2009г. по т.д.№ 11/09г.
В приложеното решение на ВКС е прието, че страната по търговска сделка не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Решението е постановено по спор относно плащането на цената между страните по договор за търговска продажба. Извеждането по тълкувателен път на забрана на трети лица да се позовават на нищожността на сделката съгласно нормата на чл.293, ал.3 ТЗ, не е мотивирано от касатора. Всички съображения са основани на постигането на неблагоприятен за платилия обезщетението застраховател, т.е. че в отношенията между застрахователя и застрахования договорът по застраховка „Каско” е действителен, а в отношенията между този застраховател и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” се приема, че липсва застрахователно правоотношение. Този въпрос е значим за уреждане на регресните права на застрахователя, но е изцяло на плоскостта на приетите за доказани факти и обстоятелства по спора. В конкретния случай, въззивният съд е изключил от доказателствата по делото застрахователната полица поради недоказването на автентичността й като документ, чиято доказателствена тежест е на ищеца. Преценката за правилността на въззивния акт не попада в приложното поле на касационното обжалване, след като не е обвързана с правен въпрос, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото или е в противоречие с практиката на ВКС, които основания за поддържани от касатора.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1362/22.07.2011г., постановено по т.д.№ 1568/11г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.