О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 19.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
търговско дело № 205/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД [населено място], чрез процесуалния му пълномощник – ю.к.Щ. Р., срещу решение № 647/07.11.2014 г. по в.т.д. № 917/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 288/25.06.2014 г., постановено по т.д.№ 108/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С него касаторът е осъден да заплати в полза на МН Е. Е. [населено място], [община] главница в размер на 34 510.39 лв. – дължимо плащане за произведена електрическа енергия за периода м. 09.2012 г. – м. 05.2013 г. съгласно договор за изкупуване на ел. енергия № 127-І, сключен на 20.03.2012 г., както и мораторна лихва в размер на 3 186.73 лв. като обезщетение за забавено плащане до датата на подаване на исковата молба – 11.02.2014 г.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на въззивното решение /чл.103 и чл.104 ЗЗД, вр. чл.13 ал.7 ЗЕ/. Моли се за неговото касиране и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е формулиран следният материално-правен въпрос, обусловил изхода на спора и явяващ се от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: „Дали дадено вземане може да се приеме за неликвидно, само и единствено поради факта, че длъжникът го оспорва, без да се изследват обстоятелствата, на основание на които се твърди, че това вземане е възникнало?”.
Против жалбата е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ГПК от насрещната страна – МН Е. Е., чрез пълномощника му адв. А. Г., който изразява становище, че липсват основания за допускане на решението на П. до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на Пловдивския апелативен съд е съобразил следните безспорни между страните факти по иска по чл.327 ТЗ: за наличие на сключен договор № 127-1/20.03.2012 г. за изкупуване на електрическа енергия по преференциални цени, определени от ДКЕВР, за произведена от ищеца и доставена на ответника ел. енергия по договора в процесния период – от м. септември 2012 г. до м. май 2013 г. в количества и цени, посочени в исковата молба, както и за заплащане на част от дължимата по договора цена. Посочил е, че спорът е относно остатъка от нея – дали е погасен чрез прихващане по реда на чл.103 и чл.104 ЗЗД или не. Според решаващия съдебен състав, по делото не са ангажирани доказателства, че вземането на ответното дружество е ликвидно /безспорно/ към момента на извършване на изявлението по чл.104 ЗЗД. Ищецът оспорва съществуване на задължение към Е. БЪЛГАРИЯ Е. ЕАД за плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, оспорва и придобиването на това вземане от страна на ответното дружество чрез цесия. Този спор прави прихващането невъзможно, следователно, не е настъпил и погасителният ефект на чл.104 ал.3 ЗЗД. Поради липса на съдебно предявено възражение за прихващане от страна на ответника, липсва необходимост да се обсъжда въпросът за реалното съществуване на вземането и действието на отмяната на един административен акт във времето, с оглед наличието на предварително изпълнение на същото. Независимо от горното, въззивният съд е посочил, че по тези въпроси споделя констатациите на първоинстанционния съд. Той от своя страна е приел, че сумите, с които е направено прихващане, са били начислени на основание решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, което е отменено от ВАС по жалба на трети лица. Отмяната има действие спрямо всички засегнати от действието на акта лица, на основание чл.177 АПК. Това значи също, че с обратна сила е отпаднало основание в тежест на ищеца да се начисляват задължения за заплащане на цена на предоставена услуга „достъп до електроразпределителната мрежа” от страна на цедента Е. БЪЛГАРИЯ Е. ЕАД/, като това дружество няма такива вземания спрямо ищеца за процесния период и договорите за прехвърлянето им на ответника са лишени от предмет.
С оглед извършеното препращане към мотивите на първата инстанция, съставът на ВКС, ТК, ІІ отделение намира, че формулираният материалноправен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК не се явява в пълна степен обуславящ за изхода на спора, в какъвто смисъл са разясненията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. След като въззивният съд е споделил две алтернативни тези със самостоятелно значение за основателността на исковата претенция, за страната – касатор възниква съответно задължение да обоснове наличието на условията по чл.280 ал.1 ГПК за всяка една от тях. В противен случай, решението не следва да се допуска до касационен контрол, според критериите на посочената норма.
Отделно от изложеното следва да се посочи и създадената до постановяване на настоящия акт нова съдебна практика на ВКС, ТК по сходни казуси, служебно известна на съда /решение № 155/11.01.2016 г. по т.д.№ 2611/14 г., ІІ ТО, решение № 157/11.01.2016 г. по т.д.№ 3018/14 г., ІІ ТО/, в мотивите на която се съдържа извод за липса на ликвидност на насрещното вземане на електроснабдителното предприятие за цена на достъп след отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, респ. липса на погасителен ефект на прихващането, на което Е. БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД се позовава. В подобен смисъл /за липса на ликвидно и изискуемо активно вземане/ са и съображенията, изложени в решение № 212/23.12.2015 г. по т.д.№ 2956/2014 г., І ТО.
Ръководен от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 647/07.11.2014 г. по в.т.д. № 917/2014 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: