4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 25.01.2016 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5692 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГК, постановено на 10.06.2015г. по в.гр.д.№1180/2014г., с което е отменено решението на първоинистанционния съд и вместо това С. С. В. е осъдена да предаде на В. Т. С. владението върху втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място с площ от 264кв.м., съставляващо парцел I-1029, кв.75 по плана на [населено място].
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално-правните въпроси:
1.Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани;
2.Длъжен ли е въззивният съд при формиране на своите фактически изводи да съобрази правилата на формалната логика, на емпирични правила и на научно-теоретическото познание, преценявайки всички доказателства по делото;
3.Следва ли въззивната инстанция да основе решението си само въз основа на показанията на една група свидетели /и то противоречиви/ или следва да обсъди всички доказателства по делото, твърденията на страните и новонастъпилите факти и обстоятелства;
4.След като въззивният съд допусне нови доказателства, следва ли да даде възможност на другата страна да се запознае с тях и на свой ред да ангажира доказателства.
К. поддържа, че по така поставените въпроси е налице противоречие с практиката на ВКС. В изложението се съдържа и твърдение, че в атакувания съдебен акт съдът се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но конкретни въпроси, които да обосновават наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване в изложението не са посочени.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Т. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък по чл.80 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за предаване владението върху втория етаж от жилищната сграда, находяща се в УПИ I-1029, кв.75 по плана на [населено място] по реда на чл.108 ЗС.
В обжалваното решение е прието, че предявеният от В. Т. С. срещу С. С. В. иск е основателен, тъй като между страните е безспорно, че В. Т. С. е собственик на процесния имот и по категоричен начин е установено, че се владее от ответницата по иска С. С. В..
Изводът, че имотът се владее от ответницата по иска С. С. В. е основан на показанията на разпитани по делото свидетели-С., Д. и Т., като е посочено, че същите категорично са заявили, че след смъртта на бащата на В. Т. тя не е била допусната до сградата и въпреки многократните разговори с ответницата С. С. и бабата В.-праводател на С. С., на В. Т. не е бил даден ключ за външната врата на къщата. Изложени са съображения, че фактът, че С. С. единствена има достъп до цялата сграда и не осигурява достъп на В. Т. до втория етаж, е установен по категоричен начин пред въззивната инстанция, тъй като въпреки изричното разпореждане на съда С. С. не е осигурила достъп на вещото лице за оглед на сградата за даване на заключение по допуснатата от въззивната инстанция СТЕ и въпреки наложената санкция за неизпълнение на разпореждането на съда не е допуснала другата страна и вещото лице до имота. Това е прието за неопровержимо доказателство, че само тя ползва целия имот и има достъп до него като не осигурява достъп на В. Т. до втория етаж от сградата. За ирелевантно е прието обстоятелството дали ответницата по иска С. С. е постоянно в имота и дали го отдава под наем на трети лица. Прието е, че исковата претенция е основателна и доказана доколкото безспорно е установено нежеланието на С. С. за предоставяне на достъп до имота на В. Т..
С оглед на изложените от въззивния съд съображения по основателността на предявения иск и извършения анализ на събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че поставените в изложението въпроси изразяват защитната теза на касатора и неговото становище за съдържащите се в показанията на свидетелите данни за имащите значение за спора факти и обстоятелства, което становище не кореспондира с данните за събраните доказателства и извършените по делото съдопроизводствени действия. По делото са изслушани показанията на трима свидетели и една експертиза, които са анализирани от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС за начина, по който този анализ следва да бъде извършен. Доказателства, които да опровергават казаното от свидетелите не са представени. Не се установява касаторът С. С. В. да е правила доказателствени искания, които да не са били уважени от съда. Неин процесуален представител е присъствал в съдебните заседания и доказателствените му искания са били обсъждани от съда. В последното съдебно заседание процесуален представител на В. не е присъствал, но в касационната жалба не е посочено какви доказателства е могла да ангажира В. в това съдебно заседание и поради каква причина те не са били ангажирани по-рано, т.е. не се излагат съображения за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата и не се обосновава връзка между поставените в изложението въпроси, извършените от съда процесуални действия и естеството на правния спор. Поради това следва да се приеме, че поставените в изложението въпроси не биха могли да бъдат свързани с крайния изход на спора и поради това не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Обстоятелството дали патронът на бравата на външната врата на сградата е бил сменен при извършения от вещото лице оглед на имота, на което касаторът се позовава в изложението, свързвайки го с първия и втория от поставените въпроси, не може да се приеме за релевантно, той като касае извършването на процесуално действие по събиране на допуснати от съда доказателства, което само по себе си не представлява доказателствено средство по смисъла на ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГК, постановено на 10.06.2015г. по в.гр.д.№1180/2014г.
ОСЪЖДА С. С. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Т. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: