О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
[населено място], 17.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 27112 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от [фирма] против определение № 176/27.07.2017г. по т.д. № 2443/2016г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на осн. чл.303, ал.1, т.5 ГПК на посочените в нея девет броя постановления за възлагане.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита, че с посочените в мотивите на съдебния акт съображения решаващият състав на практика се е произнесъл по основателността на молбата за отмяна, а не по нейната допустимост. Отношение към въпроса за допустимостта имат обстоятелствата дали молбата за отмяна е подадена в срок и дали с нея се иска отмяна на подлежащ на отмяна съдебен акт. След като настоящата молба за отмяна отговаря на тези условия частният жалбоподател намира, че същата е допустима.
Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество на частната жалба се установява следното:
С молба вх. № 9555/03.10.2016г. [фирма] е поискало отмяна на девет броя постановления за възлагане по изп.д. № 20108440402928 на ЧСИ С. Я. с рег. № 844. Навеждат се твърдения, че в изпълнителното дело са били допуснати множество нарушения на императивни норми на ГПК, довели до невъзможност молителят да участва в делото и да бъде надлежно представляван, а именно: всички действия по изпълнителното дело след 18.04.2011г., са незаконосъобразни, тъй като са извършени след постановяване на изрично определение на СГС за спиране на изп.производство и това определение не е отменено с нарочен съдебен акт; публичната продан е извършена при определяне на нова по-ниска начална цена без наличието на изрично искане в тази насока от взискателите и при незавършила надлежно предходна публична продан при липса на изричен акт на ЧСИ, който да я обяви за нестанала, а Протокол от 16.09.2014г. , с който ЧСИ обявява за нестанала публична продан за периода 15.08.2014г.-15.09.2014г. е приет въпреки наличието на задължително за съдебния изпълнител определение на СГС за спиране на изпълнителното производство. Иска се отмяна на деветте броя постановления за възлагане.
С обжалваното определение състав на ВКС, I т.о. е приел, че фактите на които се основава молбата за отмяна, дори и да бъдат доказани, не представляват по своя характер действия по лишаване на молителя /длъжник по изпълнението, придобил имот с тежест – ипотека/ от участие в изпълнителното дело. Наведеното по чл.303, ал.1, т.5 ГПК основание обхваща защитата срещу фактическото възпрепятстване на страната от участие в него, за което няма изложени обстоятелства.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С т.10 от ТР № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима. ВКС се произнася с определение. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303 , ал.1 ГПК. Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща към законовия текст на чл.303, ал.1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл.303, ал.1 ГПК. Преценката за съответствие на изложените обстоятелства, като конкретни и надлежни фактически твърдения, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК е изцяло в правомощията на ВКС. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежното упражняване на правото на отмяна, затова за нея ВКС следи служебно. По аналогичен начин въпросът за допустимостта е решен в т.16 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че преценката, дали по естеството си твърдените от ищеца факти са от „съществено значение“, обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е свързана с доказването на тези факти.
Следователно в производството по чл.307, ал.1 ГПК ВКС извършва преценка за допустимостта на молбата за отмяна, а именно дали същата отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК , т.е. дали е налице точно и мотивирано изложение на основанията, поради които се иска отмяна. Преценява се дали са наведени от молителя факти и дали те могат да бъдат подведени под някоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Съобразяването на относимостта на тези факти към изчерпателните основания за отмяна е въпрос по допустимостта на молбата за отмяна , а не въпрос по съществото на същата. В случая в молбата за отмяна са наведени фактически твърдения, но те не обосновават релевантност към никоя от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В частност не е налице съответствие и с фактическия състав на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Соченото основание предполага твърдение за осъществено конкретно нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието /лично или чрез представител/ на страната в извършването на съдопроизводствените действия. Изложените в молбата за отмяна доводи относно незаконосъобразно извършени от ЧСИ действия по провеждане на публична продан при наличие на определение по чл.438 ГПК и при неправилно определена нова по-ниска начална цена, нямат отношение към процесуалните правила, даващи право на [фирма] като длъжник да участва в изпълнителното производство като извършва предоставените му от закона процесуални действия във връзка с предприетото изпълнение върху недвижими имоти. Срещу незаконосъобразно извършени от ЧСИ действия, които не съставляват основания по чл.303, ал.1 ГПК, длъжникът може да се защитава чрез молба за обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.435 ГПК , а когато те не попадат в тези хипотези – с иск по чл.441 ГПК.
Поради изложените съображения молбата за отмяна се явява недопустима.
Водим от горното, ВКС, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 176/27.07.2017г. по т.д. № 2443/2016г. на ВКС, I т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: