О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 15.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3201/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Софийска вода” АД – гр. София, срещу разпореждане (наименовано „определение”) от 19.10.2018 г. на съдията – докладчик по в. гр. д. № 16/2018 г. на Софийски градски съд, с което е върната като недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба на „Софийска вода” АД срещу постановеното по делото въззивно решение от 12.04.2018 г.
Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно поради незаконосъобразност на извода, че въззивното решение попада в ограничението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК за достъп до касационен контрол и подадената срещу него касационна жалба е недопустима. Излага доводи, че доколкото ответникът по жалбата не е търговец, сключеният с него договор за продажба на В и К услуги не следва да се третира като търговска сделка и няма основание спорът за неизпълнение на договора да се квалифицира като търговски.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по частната жалба Република България, представлявана от министъра на финансите.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С решение № 2311 от 12.04.2018 г. по в. гр. д. № 16/2018 г. състав на Софийски градски съд е потвърдил решение от 11.09.2017 г. по гр. д. № 6032/2015 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Софийска вода” АД против Република България, представлявана от министъра на финансите, обективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. § 1, ал.1, т.2 ЗРВК и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите 9 815.86 лв. – просрочени задължения за предоставени услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 21.03.2012 г. – 11.11.2014 г., и 1 805.82 лв. обезщетение за забава за периода 07.06.2012 г. – 16.01.2015 г. В мотивите към решението въззивният съдебен състав е приел, че между ищеца „Софийска вода” АД в качеството на оператор на В и К услуги и ответника Република България, представлявана от министъра на финансите, в качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 ЗРВК съществува валидно облигационно (договорно) правоотношение, подчинено на предлаганите от оператора Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите; По силата на това правоотношение ответникът, като собственик на недвижим имот, е задължен да заплаща на ищеца цената на предоставени в имота В и К услуги, в т. ч. и отвеждане на отпадни води; От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е предоставил услугите, за които претендира плащане с иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което главният и акцесорният иск подлежат на отхвърляне като недоказани и неоснователни.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ищеца „Софийска вода” АД, която е върната на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК с обжалваното в настоящото производство разпореждане от 19.10.2018 г. За да върне жалбата, съдията – докладчик по делото се е позовал на разпореждане № 190 от 16.10.2018 г. на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС, в което е констатирано, че делото е търговско по аргумент от чл.286, ал.3 ТЗ, и с оглед цената на исковете същото е върнато на въззивния съд за преценка и произнасяне по допустимостта на касационната жалба.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (ДВ бр.86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Предмет на обжалване с подадената от „Софийска вода” АД касационна жалба е решение по въззивно дело, с което са разгледани обективно съединени осъдителни искове за заплащане на дължима цена за предоставени В и К услуги и на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. Ищецът е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ и предоставянето на услугите, за които претендира плащане, е част от вписания в търговския регистър предмет на упражняваната от него търговска дейност. Посочените обстоятелства са достатъчни, за да обосноват извод, че възникналото между страните правоотношение произтича от търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ и спорът по делото да се квалифицира като търговски. Цената на разгледаните с въззивното решение осъдителни искове – главен и акцесорен, е под 20 000 лв. и предвид търговския характер на спора решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, както правилно е прието в обжалваното разпореждане.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че след като насрещната страна в правоотношението – държавата, не е търговец, сключваните от нея сделки не би следвало да се приравняват на търговски сделки и разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не следва да се прилага за разрешения с въззивното решение правен спор. Търговският характер на спора е обусловен от търговското качество на самия жалбоподател и от наличието на предпоставките по чл.286, ал.1 вр. ал.3 ТЗ, поради което отсъствието на качеството „търговец” по отношение на другата страна в договорното правоотношение е ирелевантно за преценката подлежи ли въззивното решение на касационен контрол от гледна точка на правилата по чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане (наименовано „определение”) от 19.10.2018 г., постановено от съдията – докладчик по в. гр. д. № 16/2018 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната жалба на „Софийска вода” АД срещу постановеното по делото въззивно решение от 12.04.2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :