О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. София, 14.01.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1132 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. К. срещу решение №296 от 17.12.2018г. по т.д.№400/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №190/15.03.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №1616/16г. в обжалваната част, с която са уважени установителните искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК от „УниКредит Булбанк“ АД и е признато за установено по отношение на Н. Д. К. съществуването на вземането на банката по договор за банков ипотечен кредит №512/20.10.2008г. и два анекса от 08.01.2010г. и 05.04.2013г., удостоверено по Заповед за незабавно изпълнение №2690/25.05.2016г, издадена по гр.д.№5630/16г. на ВРС, XІ с-в, както следва: 1.123473,11 евро, представляващи предсрочно изискуема главница, след уведомяване на 05.05.2016г. на длъжника за упражнено право на кредитора по чл.16.1.1 от договора, на осн. чл.430 от ТЗ вр. чл.60 ал.2 от ЗКИ, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване на заповедта 20.05.2016г.; 2. 893,37 евро, представляващи сбор от месечни вноски за договорна лихва, начислена по същия договор (т.4.1а) като възнаграждение за ползване на кредита в периода 05.04.2013г. – 22.10.2013г. на осн. чл.430 от ТЗ; 3. 2800,60 евро, претендирани като сбор от начислена лихва по чл.11.2.1.2 от същия договор като обезщетение за забавено плащане на просрочени вноски по главница в период 11.10.2013г. – 19.05.2016г., на осн. чл. 92 от ЗЗД и 4. 246,95 евро, претендирани като сбор от начислена такса за управление по чл.11.3.1.2 от същия договор като периодична годишна такса за управление за 2013г.
В касационната си жалба касаторът Н. Д. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че не е изпадал в забава, а точно обратното – заплатил е много над първоначално договореното по договора за кредит. Счита,че неправилно съдебният състав на Варненски апелативен съд е приел за неотносими доводите му, че банката е следвало да актуализира лихвата по кредита съобразно изменението на референтния лихвен индекс. Твърди,че страните са договорили методика на изчисление на лихвения процент, а именно стойността на лихвения индекс 1М Юрибор + надбавка в размер на 3,644%. Поддържа, че поради променливата величина на този индекс банката следва да се ръководи от неговите ежемесечни стойности и съответно да актуализира лихвения процент по кредита и съответно размера на месечните вноски. Прави оплакване,че съдът изобщо не е обсъдил твърдението му, че анексите са сключени вследствие едностранното вдигане на месечната му вноска от страна на банката. Твърди,че не е редовно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не са били налице предпоставките за залепяне на уведомление по реда на чл.47 от ГПК.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включените в предмета на спора и имащи значение за изхода на делото правни въпроси: 1/Необосновано ли е постановеното решение, когато съдът не разполага с необходимите специалния знания в счетоводната област и не се съобрази с начина на изчисляване на БЛП, посочен от вещото лице по приета и неоспорена по делото експертиза? 2/ Достатъчно ли е само препращане към мотивите на обжалвания съдебен акт за постановяване на законосъобразно решение? 3/ Длъжен ли е националният съд служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори и при постановяване на крайния си акт да обсъди неравноправността им, дори да не е сезиран с изричен иск за прогласяването им? По отношение на първите два въпроса от изложението поддържа основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК поради решаване на първия въпрос в противоречие с решение №141 от 28.06.2018г. по гр.д. №4043/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №346 от 19.02.2018г. по гр.д. №619/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №129 от 08.11.2017г. по гр.д. №60344/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., а на втория въпрос от изложението – в противоречие с решение №108 от 15.02.2018г. по гр.д.№5201/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №463 от 25.05.2010г. по гр.д.№1261/2009г. на ВКС, ГК, решение №72 от 25.06.2018г. по гр.д.№1934/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о. По третия въпрос счита, че е налице допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като е налице необходимост от разглеждането му от ВКС, за да се избегне неточно прилагане на закона.
Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради това, че поставените от касатора въпроси са общи, теоретични и с хипотетична насоченост, касаторът не е посочи в какво се изразява противоречието между въззивното решение цитираните решения на ВКС, както и не е изложил доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество счита жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, като е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Въззивният съд е приел, че страните са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало по Договор №512/20.10.2008г. при общи условия на закупуване и ремонт на жилище в размер на 153 000 евро, обезпечен с ипотека, Анекс №1/08.01.2010г. и Анекс №2/05.04.2013г. Съобразно правомощията си, предвидени в чл.272 от ГПК, е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като по този начин ги е направил свои собствени. След самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства е установил, че условията за промяна на премията, посочени в т.9.6.1 на ОУ към договора – промяна в нормативна база, условия на финансови пазари и други обективни обстоятелства, повишаващи разходите на банката, като лишени от конкретика и яснота, покриват хипотеза на неравноправност по смисъла на чл.143 т.11 от ЗЗП, поради което е споделил извода на първоинстанционния съд, че те не са породили действие за потребителя. Независимо от това е посочил, че тезата на въззивника, че лихвеният процент по кредита, респективно размерът на месечните вноски следва да бъдат съобразени единствено със стойностите на променливия лихвен индекс, не намира опора в постигнатите между страните по кредитния договор уговорки за фиксиране на лихвения процент в обявен погасителен план. Приел е, че след като уговорките в договора, анекс №1 и договора за заместване в дълг, даващи право на кредитора да променя лихвените условия чрез едностранна промяна на БЛП, са неравноправни, то остава приложим лихвеният процент, установен в погасителния план. Посочил е, че не кредитира допълнителното заключение на експертизата, доколкото приложеният в него начин на изчисляване на остатъчния дълг противоречи на възприетата от съда теза за начина на изчисляване на БЛП. С оглед на изложеното въззивният съд е приел за установен по делото обективният елемент от фактическия състав на предсрочната изискуемост – наличие на просрочие в погасяването на кредитното задължение. Установил е, че е налице и уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, осъществено чрез връчването на нотариална покана на 20.04.2016г. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, приложим и в нотариалното производство съгласно препращащата норма на чл.50 от ЗННД. Счел е за редовно фикционното уведомяване, доколкото към момента на осъществяването му законът не е изисквал връчителят да посети три пъти адреса в рамките на един месец.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора правен въпрос е обуславящ за изхода на спора, доколкото въззивният съд е отказал да кредитира допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза. По въпроса е налице и съдебна практика, обективирана в цитираните от касатора решения на ВКС, както и в служебно известните на настоящия състав решение №58 от 13.02.2012г. по гр.д.№408/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., решение №57 от 06.07.2016г. по гр.д.№5932/2015г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., решение №241 от 23.10.2013г. по гр.д.№3194/2013г. на ВКС, ГК, І г.о., в които се приема, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го отхвърля е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неточните или ненаучните позиции, като прецени всестранно и другите доказателства. Въззивният съд изцяло е съобразил цитираната практика на ВКС, като е изложил аргументи относно това защо не кредитира допълнителното заключение на ССчЕ. С това заключение по искане на касатора е разработен вариант за изчисляване размера на остатъчния кредитен дълг при съобразяване единствено на измененията на референтния лихвен индекс ЮРИБОР и надбавка, договорена между страните, при който вариант се установява, че длъжникът не е изпадал в забава при заплащане на месечните вноски по кредита, както и че е надплатил суми към датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Съдът не е кредитирал този начин на изчисляване на остатъчния дълг, като е посочил, че противоречи на възприетото от него становище за начина на изчисляване на БЛП. Този извод не е произволен, доколкото съдът е изложил и подробни доводи относно начина на изчисляване на БЛП, базирани на тълкуването на клаузите на сключения договор и изводите за действително постигнатите между страните уговорки. Излагайки аргументи защо не кредитира възприетия от допълнителното заключение вариант на заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, съответно не е допуснал и отклонение от постоянната практика на ВКС по поставения процесуален въпрос.
Не следва да се допуска касационно обжалване по втория поставен въпрос, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с т.1, т.2 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, както и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е обсъдил направените във въззивната жалба оплаквания и становището на въззиваемия по тях. По този начин въззивният съд е съобразил изцяло и разрешенията на поставения въпрос, дадени с цитираните от касатора решения на ВКС
Третият посочен от касатора процесуалноправен въпрос, макар да е обсъждан от съда, не е обуславящ за извода му за неоснователност на предявените искове, поради което по отношение на него не е налице общата предпоставка за достъп до касация. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В изпълнение на това задължение съдът е констатирал, че условията за промяна на премията, посочени в т.9.6.1 на ОУ от 2011г. – промяна в нормативна база, условия на финансови пазари и други обективни обстоятелства, повишаващи разходите на банката, са лишени от конкретика и яснота, покриват хипотеза на неравноправност по смисъла на чл.143 т.11 от ЗЗП и не са породили действие за потребителя. Приел е, че след като уговорките в договора, анекс №1 и договора за заместване в дълг, даващи право на кредитора да променя лихвените условия чрез едностранна промяна на БЛП, са неравноправни, то лихвеният процент, установен в погасителния план към договора остава приложим. Следователно обуславящо значение за изхода на спора има не отказа на съда да следи за неравноправност на клаузите на договора за кредит, а преценката му относно приложимия лихвен процент след установяването на нищожността на неравноправните уговорки в договора, анекс №1 и договора за заместване в дълг, даващи право на кредитора да променя лихвените условия чрез едностранна промяна на БЛП. Правилността на отказа на съда да сподели тезата на въззивника, че лихвеният процент по кредита, респ. размерът на месечните вноски следва да бъдат съобразени единствено със стойностите на променливия лихвен индекс при наличие на постигнати между страните по кредитния договор уговорки за фиксиране на лихвения процент в обявен погасителен план, не може да бъде предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №296 от 17.12.2018г. по т.д.№400/2018г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.