2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 09.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5786/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2787 от 22.04.2014г по гр.дело № 15379/2013г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 24.07.2013г на СРС 69 състав . В трудов спор по чл. 344 ал.1 т.1,т.2 и т. 3 КТ е отменено като незаконно уволнението на А. С. М. , извършено с отправяне на предизвестие при положение, че към този момент ищецът е бил в разрешен отпуск за временна нетрудостособност,чието реално ползване е започнало ,като работодателят е бил и уведомен, включително при деклариране на обстоятелствата по чл. 333 ал.1 т.4 КТ . Уважени са искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с обосновката ,че съдът неправилно е формирал изводите си за наличие на закрила ,тъй като неправилно е интерпретирал фактическата обстановка и така е нарушен материалния закон . Поставен е въпрос ,налице ли е предварителна закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ за работник ,който към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е уведомил работодателя за наличие на разрешен отпуск поради временна неработоспособност
В отговор ответникът по жалбата изтъква , че основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се сочи необосновано и че при установените по делото и решаващо съобразени факти , въпросът е намерил разрешение в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК и въззивното решение е в съответствие с установената практика, съответно цитирана в мотивите на обжалваното решение относно закрилата по чл.333 ал.1 т.4 КТ. Претендира разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл. 280 ал.1 т 3 ГПК , а следва да се изтъкне и това ,че на поставения въпрос е даден отговор в установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС за случая , преценяван от съда с оглед фактическата установеност по настоящето дело. Установената практика на ВКС е и съответно цитирана в обжалваното въззивно решение (реш.№283 от 2010г по гр.д.№ 233/09 ІV г.о ,реш № 63 от 2011г по гр.д №1728/2009г ІV г.о ,реш.№492 от 2013г ІV г.о и др.) Служителят е бил в разрешен отпуск поради за временна нетрудостособност ,чието ползване реално е започнал и прекият му ръководител е бил уведомен за това. След два дни ищецът е бил извикан на работа , за да му бъде връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор.В декларацията за обстоятелства по чл. 333 ал.1 КТ ,която му е била предложена за попълване в този момент ,служителят изрично е посочил горното обстоятелство, но работодателят го е игнорирал, с което е нарушил императивни норми за закрила при уволнение. Поставеният в изложението въпрос се услови на друга фактческа обстановка ,привързан е към обстоятелства , които въззивният съд не е преценявал и не е следвало да съобразява по настоящето дело.Неотносим към решаващо преценените и релевантни обстоятелства по делото въпрос не може да обуслови допускане до касационно обжалване .
Касаторът дължи разноски за ответната страна ,в размер на 1325,20 лева , по списък
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2787 от 22.04.2014г по гр.дело № 15379/2013г. на Софийски градски съд
Осъжда [фирма] с адр. [населено място] [улица] да заплати на А. С. М. сумата 1325,20 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .