О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 37
София 19.01.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари…………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря…………………………….…..………………………………………………… в присъствието на прокурора …………………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 4470/2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Д. М. със съдебен адрес Пловдив, адв. Х, е подал касационна жалба срещу решение № 1015 от 24.06.2008 година по гр.д. N 1003/2008 година на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 221 от 10.01.08г. по гр.д. № 2015/2007г. на Пловдивския районен съд и е отхвърлен иск на касатора срещу ОСЗГ “Р”-Пловдив и община “Р” – гр. П., за признаване на правото за възстановяване на собствеността върху дворно място в м.”Г” с площ от 1,5 дка, находящо се в землището на с. Б., обл. Пловдивска, в полза на наследниците на Д. А. М. – иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Ответниците ОСЗГ “Р”-Пловдив и община “Р” – гр. П., не са заявили становища.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от легитинирано лице. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторът, поради следното:
Процесуалните въпроси, които са поставени на разглеждане в изложението и са послужили като основания за касационно обжалване, Върховният касационен съд намира за принципно съществени, тъй като са от непосредствено значение за изхода на всяко дело. Те са свързани с правилността на съдебното решение и се отнасят до задължението на съда да събере и сравни представени по делото доказателства с други безспорни документи за установяване качестното “наследник” на ищеца-касатор, тъй като търсенето на истината е главна цел на процеса, включително чрез поставяне на въпроси за това дали ищецът има удостоверение за наследници и защо то не е представено пред съда.
Не са налице обаче предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Противоречие с практиката на ВКС е налице тогава, когато тя е задължителна – установена е с постановления на Пленума на ВС или с тълкувателни решения на ОС на гражданската и търговската колегии на ВКС, при действието на закона за съдебната власт /ЗСВл/. Такава задължителна практика на ВКС не е посочена. Липсват и предпоставките на т.3 от текста – поставените въпроси да имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това е така, тъй като цитираното основание се прилага при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава, се налага тя да бъде променена. Съдържанието на касационното изложение не дава повод за такава квалификация.
Независимо от това дори и да се премине към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /с оглед сочените решения на състави на ВКС/ следва да се има предвид, че по формулираните по-горе принципни въпроси няма противоречива практика на съдилищата, която да се налага да бъде преодоляна чрез допускане на касационното обжалване, нито конкретните съдебни решения противоречат на установената съдебна практика. Част от тях са постановени за друга фактическа обстановка и не съответстват на данните по делото, а друга част подкрепят приетото от съда. Въззивната инстанция се произнася по съществото на правния спор, като е задължена да направи собствени изводи както по фактите, така и по правото. Още в решението на районния съд е посочено, че ищецът не е представил доказателства за активната си материално-правна легитимация и за възможността за реституция на имота по ЗСПЗЗ, с оглед данните за статута му към момента на кооперирането, но касаторът не се е явил в заседанието пред въззивния съд и не се е възползвал от възможността да ангажира доказателства по въпросите, от които е зависел изхода на спора, вкл. и да отговори на евентуалните въпроси на съда. Постановеният резултат е последица от собственото му процесуално поведение, а не от допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на съда, както се поддържа в изложението. Това становище е очевидно несъстоятерно и не се възприема от касационния състав.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1015 от 24.06.2008 година по гр.д. N 1003/2008 година на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.