О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№370
гр.София, 11.11.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 5181/2013 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. Д. от [населено място] срещу определение № 7023 от 11.04.2013 год. по ч.гр.дело № 3417/2013 год. на Софийския градски съд, административно определение, ІІІ-в състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба вх.№ 1003932/25.01.2013 год. срещу разпореждането от 09.01.2013 год., постановено от Софийския районен съд, ІІ г.о., 74-ти състав по гр.дело № 62630/2010 год., с което жалбоподателят е бил уведомен в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на СГС в размер на 137,67 лева, като при неизпълнение на указанията, въззивна жалба вх.№ 1000079/02.01.2013 год. ще му бъде върната.
Поддържа се, че въззивният съд не се е съобразил с Тарифата за държавните такси и неправилно е приел, че размерът на държавната такса за въззивната жалба се определя от първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба срещу определението на въззивната инстанция е подадена в срока по чл.215, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В. съд правилно е приел, че разпореждането на първоинстанционния съд от 09.01.2013 год., с което жалбоподателят е бил уведомен да внесе посочения размер държавна такса за въззивно обжалване, не е от категорията съдебни актове, за които в закона е предвидена проверка по реда на самостоятелния съдебен контрол по чл.274, ал.1 ГПК. Посочено е, че защитата срещу твърдяното неправилно процесуално действие по администриране на въззивната жалба може да се осъществи в случай, че не са изпълнени указанията на съда с разпореждането от 09.01.2013 год. и е било постановено разпореждане по реда на чл.262, ал.2, т.2 ГПК, което ще подлежи на самостоятелен съдебен контрол /чл.262, ал.3 ГПК/.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Разпореждането на първата инстанция не подлежи на обжалване, поради което изводът на въззивния съд, че частната жалба срещу него е недопустима е законосъобразен и образуваното въз основа на нея частно въззивно производство правилно е било прекратено.
Определенията, с които производството по делото се оставя без движение не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу такива определения страната би могла да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Същото важи и за разпорежданията, с които се оставя без движение въззивната жалба срещу първоинстанционното решение /чл.262, ал.1 във връзка с чл.260, т.т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК/ за отстраняване на констатираните нередовности. Страната може да се защити срещу неправилното разпореждане чрез обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба /чл.262, ал.3 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 и чл.261, т.4 ГПК/.
Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване на такива разпореждания е при отказ на съда да освободи ищеца от държавна такса по чл.63, ал.1, б.б.”а” и „б” ГПК/отм./, съответно по чл.83, ал.1 и 2 ГПК. Само в тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск /срвн., т.5 от тълк.решение № 1 от 17.07.2001 год. по тълк.гр.дело № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/.
Предвид на това, определението на въззивната инстанция е законосъобразно постановен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила. Делото следва да се изпрати на първоинстанционния съд, който при администрирането на въззивната жалба и определяне размера на държавната такса следва да съобрази, че решението от 12.12.2012 год. по гр.дело № 62630/2012 год. е обжалвано частично-за разликата над 3 723,87 лева до уважения размер от 4 652,39 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7023 от 11.04.2013 год. по ч.гр.дело № 3417/2013 год. на Софийския градски съд, административно отделение, ІІІ-в състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/