О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 18.03.2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1210 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу решение от № 1011/20.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 3615/2011 г., с което [фирма] е осъдено да заплати на М. С. С. обезщетение в размер на 7000 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД, а иска срещу В. Д. Б. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е оставен без разглеждане.
К. излага доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция – механизмът на увреждането е установен при обсъждане на доказателства, събрани във въззивна инстанция в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Насрещната страна М. С. С. е отговорила, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
ЗАД А. Б., АД е трето лице-помагач на [фирма] и няма качеството на насрещна страна по касационната жалба на страната, която подпомага, поради което и няма правна възможност да изпраща отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С въззивното решение [фирма], при участието на трето лице помагач ЗАД А. Б., АД е осъдено, на осн. чл. 49 ЗЗД да плати на М. С. С. 7000 лв. обезщетение за причинени й неимуществени вреди от деликт, настъпил на 02.04.2007 г., ведно с лихва върху главницата, считано от 02.04.2007 г. Искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу деликвента В. Д. Б. е оставен без разглеждане.
Съдът установил,че В. Б. – водач на тролейбуса при изпълнение на трудовите си задължения затворила вратите в момента, в който М. С. се качила на първата степенка на задната врата, а свидетелят И. е поел ръката й, за да й помогне. Това потегляне „увлякло” пострадалата и тя е паднала на дясно рамо, като е получила травматични увреждания. Те се изразяват в контузия на дясната раменна става и на дясната част на гърдите в областта на стерно-клавикуларната става и посттравматичен дясностранен периартрит. Поставена е имоболизация за срок от три седмици. Поради засилени болки и ограничения на движенията на дясната раменна става лечението е продължило около четири месеца със седативни и обезболяващи средства, физиолечение и рехабилитация. Травмата довела на ищцата интензивни болки в областта на дясното рамо през първите тридесет дни. След това, болките се появявали периодично при преумора на дясната ръка или при промяна на времето. Понастоящем пострадалата продължава да се оплаква от болки в дясната раменна става, както и от периодично явяващ се световъртеж. Трайно са ограничени движенията при абдукация само до 10 градуса при нормална възможност за движение 180 градуса и флекцията /сгъването/ е намалена с 10 градуса, а екстензията с 15 градуса.
Съдът приел, че ватманът е нарушил виновно разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП, от което пряко и непосредствено са произлезли вреди за пострадалата. Работодателят е възложител на работата при изпълнението, на която е причинено увреждането и отговаря по чл. 49 ЗЗД. Прието, е че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е 7000 лв.
В изложението са поставени правни въпроси, свързани с допускането на нови доказателства във въззивното производство с оглед разпореденото в чл. 266, ал. 3 ГПК.
Всички тези въпроси са неотносими, защото производството по делото се е развило при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, при който нови доказателства във въззивна инстанция са допустими, щом не са били събрани от първата, независимо дали поради нарушения на първостепенния съд или поради бездействие на страната, стига да са относими към предмета на спора.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от № 1011/20.06.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр.д. № 3615/2011 г., с което [фирма] е осъдено да заплати на М. С. С. обезщетение в размер на 7000 лв., на осн. чл. 49 ЗЗД, а иска срещу В. Д. Б. по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е оставен без разглеждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: