О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 18.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№7633/2013 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1113/26.11.2013 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – В., против въззивно решение №489/28.10.2013 г. по гр.д.№717/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е потвърдено решение №201/14.8.2013 г. по гр.д.№383/2013 г. по описа на Мездренския районен съд, трети граждански състав, с което са уважени предявените от С. Х. П. от [населено място], област В., против /фирма/ О. – В., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че работодателят не е доказал наличието на фактическия състав на чл.325, т.1 КТ, а именно категорично писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение от едната страна, което да е прието от насрещната страна в писмен вид. Изложен е и извод относно практиката в предприятието – работодател, с молбите за постъпване на работа да се подават и молби за напускане по взаимно съгласие, поради което е прието, че молбата е съставена към един минал момент и се е намирала при работодателя от този момент.
В изложението на касационния жалбоподател по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Поставят се следните материалноправни въпроса: “В случай, че работникът не постави дата на заявлението си за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325, т.1 КТ, може ли да се приеме като достоверна дата на волеизявлението датата на постъпването му в деловодството на работодателя ?” и “ В случай, че въззивният съд възприеме – изцяло или отчасти, мотивите на първоинстанционния съд към обжалваното му решение и постанови своето решение в противоречие с тези мотиви, това представлява ли процесуално нарушение на въззивния съд ?”.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – С. Х. П., посредством процесуалния си представител – адв. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Първият от поставените въпроси е релевантен към спора, но решаващият извод на въззивния съд е за нарушение на чл.8, ал.1 КТ относно практиката в предприятието за подаване на молби за напускане по взаимно съгласие при постъпване на работа. Въпрос обаче относно този решаващ извод не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по посочения въпрос. С оглед посоченото въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория от поставените въпроси.
С оглед изхода от спора и изрично направеното искане в отговора по чл.287 ГПК за присъждане на разноски, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №489/28.10.2013 г. по гр.д.№717/2013 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№1113/26.11.2013 г., подадена от ответника по исковата молба [фирма] – В..
ОСЪЖДА [фирма] – В., [улица], да заплати на С. Х. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област В., [улица], деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: