О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София 21.05.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1819/2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 7173 / 20.11.2013 год. на С. М. С. против разпореждане от 14.10.2013 г., постановено по в.гр.дело № 512/2012 г. на Пернишки окръжен съд за връщане на частна касационна жалба вх.№ 4578/24.07.2013 год.на основание чл. 286 ,ал.1 ,т.2 от ГПК,поради невнасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв.по сметка на ВКС. Иска се обявяване на разпореждането за нищожно – чл.281, т.1 ГПК като некомпетентно,а при условията на евентуалност да бъде отчетено като неправилно – чл.281, т.3 ГПК. Иска се и тълкуване на разпореждането от 24.07.2013 г. за внасяне на държавна такса. В частната жалба се излагат и допълнителни съображения за неправилност на разпореждането касаещи неприетият от съдията докладчик по делото отвод.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е оставил без движение частна касационната жалба вх.№ 4578/24.07.2013 год.с разпореждане от 24.07.2013 год. и е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите й – представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Поради неотстраняване на нередовностите в законоопределения срок , съдът е върнал частната касационна жалба на основание чл.286 ал.1, т.2 от ГПК.
Разпореждането е валидно и правилно.
Не се установява оплакването за нищожност на касираният съдебен акт – чл.281, т.1 ГПК. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, или е абсолютно неразбираем или неподписан. В този смисъл е и ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС.В настоящия случай разпореждането е постановено от съдия от Пернишкия окръжен съд, в писмена форма, постановено е в кръга на компетентността на съда, установена със закона и от него може да се извлече волята на съда, поради което не е нищожно.
За да се развие деволутивният ефект на жалбата е необходимо тя да е редовна, т.е. да отговаря на изискванията, посочени в чл. 260 ГПК, включително да съдържа указания в какво се състои порочността на съдебният акт, т.е. да са посочени основанията по чл.281, т.3 ГПК. Проверката на правилността на касирания акт се извършва по направените в жалбата оплаквания, които рамкират и предметните предели в които се произнася проверяващият съд, в случая касационната инстанция.Освен посоченото, към жалбата е необходимо да се представят и приложения – чл.261 т.4 ГПК, които включват и документ за внесена държавна такса.
В конкретния случай с частната жалба вх. № 4576 от 24.07.2013 г. се обжалва връщането на частната жалба вх. № 3013 от 15.05.2013 г. , която също е била върната поради невнесена държавна такса.
Жалбоподателят развива неправилното разбиране, че при подаването на частните жалби не се дължи държавна такса.
Таксата и нейният размер са регламентирани с Тарифата за събиране на държавни такси от съдилищата по Гражданско процесуалния кодекс. В чл.19 от посочената Тарифа изрично е предвидено, че за частните жалби по граждански дела се събират такси в размер на 15 лева. Такси не се събират само в случаите на чл.83 ГПК от категории лица, които са изчерпателно изброени в ал.1 на текста, както и от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят – чл.83, ал.2 ГПК. В този случай съдът постановява изрично определение за освобождаването на лицето от внасяне на такси по водене на делото. В настоящия случай такова освобождаване не е налице, поради което жалбоподателят дължи ,по всяка от подадените частни жалби, внасянето на държавна такса от 15 лв. съобразно чл.19 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК.
Поради изложеното настоящият състав на ВКС приема, че недостатъците на частната касационна жалба не са били отстранени в даденият от съда двуседмичен срок и тя правилно е била върната.
Като е съобразил изложеното,въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане,което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 14.10.2013 г. по в. гр.д. № 512 / 2012 г. на Пернишки окръжен съд , с което е върната частна жалба вх. № 4578/ 24.07.2013 г. , подадена от С. М. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: