О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 30.12.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 337 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ДА”Държавен р. и военновременни запаси” срещу определението от 02.09.2008 год. на Бургаския апелативен съд по ч.т.д. № 211/2008 год. с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството срещу определението от 25.07.2008 год. по т.д. № 619/2007 год. на Бургаски окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по молбата „ДА”Др. и в з” за допускане на обезпечение на разглеждани от него обективно съединени облигационни искове, предявен от ДА”Д” срещу „“Л”АД, чрез налагане на запор върху негова банкова сметка. Главният иск е за реално изпълнение по договор за влог на автомобилен бензин. Обективно съединен с него е иск за заплащане на договорна неустойка. Цената на иска с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.250 и сл. ЗЗД е 24989.39 лв., а на този с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД – 2498.93 лв. Съдилищата са приели за неоснователно искане на „ДА”Държавен р. и военновременни запаси” за допускане на обезпечение на исковете срещу „“Л”АД, поради недоказаност на обезпечителна нужда и липса на данни за затруднения да бъде изпълнено срещу ответното дружество евентуално осъдително решение.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са по-скоро бланкетни, тъй като възпроизвеждат доводите по самата жалба. Представени са 2 бр. необжалваеми определения на Софийски окръжен съд с които в качеството си на въззивен съд СОС се е произнесъл по частни жалби срещу определения по чл.308 и чл.309 ГПК (отм.). В единият случай СОС е приел, че е налице обезпечителна нужда, а в другия, че такава липсва.
Разбирането на „ДА”Държавен р. и военновременни запаси” относно приложимостта на т.2 на ал.1 чл.280 ГПК е неправилно. Предпоставката по т.2 (противоречива практика на съдилищата по съществен процесуалноправен въпрос) не е материализиран в приложените два акта. Видно от съдържанието им, различният резултат не се основава на различно разбиране за наличието или липсата на обезпечителна нужда, а на различните факти по делата. Всъщност и в двете приложени определения СОС е приел, че наличието на обезпечителна нужда е една от кумулативните предпоставки за допускане на обезпечението. И в двата случая доброто икономическото положение на дружествата ответници е било един от обуславящите елементи на преценката, като в единия случай, обаче, пред съда са били представени доказателства относно факти за извънпроцесуално поведение на ответника, което евентуално би осуетило реализацията на правата.
Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, различните факти по делата, обуславящи различни изходи от сходни спорове не може да бъде квалифицирано като противоречива практика по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Дали в конкретния случай въззивният съд правилно е преценил фактите е въпрос по същество. Предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случая не е налице, поради което искането за допускане на касационно обжалване ще следва да бъде оставено без уважение.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 02.09.2008 год. по ч.т.д. № 211/2008 год. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.