5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София,03.06.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 936/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1212 от 09.07.2012 г., постановено по т. д. № 4345/2011 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 16 от 09.02.2011 г. по т. д. № 199/2010 г. на Благоевградски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която дружеството – касатор е осъдено като правоприемник на [фирма] по договор за продажба на търговско предприятие да заплати на „ВМВ Х.” /VNV Handel G./ – търговско дружество със седалище в Германия, сумата 91 341.17 лв. – левова равностойност на 46 702 евро, представляваща продажна цена на доставени опаковки вино с международни товарителници CMR № 11424 и № 11423, съставени в [населено място], Германия, на 19.12.2007 г. с приложени документи фактура № RE 2007-0020/22.10.2007 г., документ за доставка № RE 2007-0020/22.10.2007 г., фактура № RE 2007-0021/22.10.2007 г. и документ за доставка № RE 2007-0020/22.10.2007 г., сумата 1 600.65 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 91 341.71 лв. за периода 19.03.2010 г. – 20.05.2010 г., законната лихва върху главницата от предявяване на исковете на 20.05.2010 г. до окончателното плащане и деловодни разноски в размер на 7 025.80 лв., и на ищеца са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 2 640.37 лв.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. навежда оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и защитния му довод по чл.68, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове, преценил е неправилно фактите и доказателствата и е основал изводите си за валидно сключени договори за търговска продажба на едностранно съставени от ищеца – продавач фактури, които не са подписани и осчетоводени от праводателя му [фирма] и поради това не са годни да установят продажбените правоотношения. Релевира довод, че съдът е приел за потвърдено с конклудентни действия получаването на процесните стоки, без да е доказано по безспорен начин авторството на положените в товарителниците подписи.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са посочени въпросите : Едностранно подписан документ /в конкретния случай фактура/ може ли да служи като доказателство за сключен договор за покупко – продажба; Приложима ли е презумпцията на чл.301 ТЗ при липса на двустранно подписани фактури и неосчетоводяването им при ищеца и ответника. Искането за допускане на касационно обжалване е аргументирано с твърдение, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС в решение № 247 от 06.04.2010 г. по т. д. № 742/2005 г. на І т. о.
Ответникът по касация „ВМВ Х.” /VNV Handel G./ със седалище в [населено място], Германия, оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок на чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, след като е приел, че от доказателствата по делото е установено сключването на два договора за търговска продажба на вино в опаковки между ищеца „ВМВ Х.” /VNV Handel G./ и [фирма] и че в качеството на приобретател на търговското предприятие на купувача [фирма] по договор за продажба на търговско предприятие от 21.01.2010 г. ответникът [фирма] дължи на ищеца – продавач неплатената цена на доставените стоки, ведно с обезщетение за забава, до размер на присъдените с обжалваното решение парични суми /91 341.17 лв. и 1600.65 лв./.
За да се произнесе по исковете, Софийски апелативен съд е съобразил обстоятелството, че се претендира изпълнение на задължения по договори за търговска продажба на стоки между търговци с място на дейност в Република Германия и Република България, които са договарящи държави по Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки, приложението на която не е изрично изключено от страните. В зависимост от така определеното приложимо право съдът е обвързал преценката си за сключването на договорите и за възникването на произтичащите от тях правоотношения на разпоредбите на Конвенцията. Като се е позовал на чл.23 от Конвенцията, според който договорът за търговска продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението за продажба породи действие според Конвенцията, на чл.53, уреждащ задължението на купувача да плати цената на доставената стока и да приеме доставката й, и на чл.58, т.1 и т.3, предвиждащ задължение за купувача да плати цената едва след като получи стоките или документите, контролиращи разпореждането с тях, въззивният съд е приел, че представените по делото международни товарителници CMR № 11424 и № 11423 и придружаващите ги документи за доставка установяват предаването на описаните в съдържанието им количества вино за превоз от Германия до България, превозването им до указаното място на получаване в [населено място] и получаването на доставките срещу подпис от вписания получател на товара [фирма] съответно на 23.12.2007 г. и на 27.12.2007 г. Възражението на ответника – жалбоподател, че цената не се дължи, тъй като товарителниците не са подписани от управителя на неговия праводател и не доказват получаването на превозвания товар, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че дори товарителниците да са подписани от лице без представителна власт, получаването на доставките следва да се счита за потвърдено при условията на чл.301 ТЗ, тъй като освобождаването и получаването на изпратените от Германия стоки не е оспорено от законните представители на [фирма] и на [фирма] незабавно след връчване на нотариалната покана, с която ищецът е отправил претенция за плащане на цената. На основание чл.272 ГПК въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция, според които получаването на стоките от купувача означава потвърждаване с конклудентни дейстивя на съгласието с предложената продажба /чл.18, т.3 от Конвенцията/, а липсата на указания относно цената следва да се тълкува като мълчаливо съгласие на купувача да заплати цената, която обикновено се плаща за същия вид стока при сключване на договора в съответната област на търговия /чл.39 от Конвенцията/. Предвид извода, че сключването на договорите и задължението за плащане на цената се установяват от товарителниците с придружаващите ги превозни документи, въззивният съд не е обсъждал приложените към товарителниците фактури, съставени от продавача и неподписани от купувача.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – за възможността едностранно подписана фактура да служи като доказателство за сключен договор за покупко – продажба, не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да е от значение за изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд за валидно сключени договори за търговска продажба на стоки не е основан на съставените от продавача и неподписани от представител на купувача фактури, а на надлежно подписаните и неоспорени международни товарителници CMR с приложени документи за доставка. Товарителниците са прецени като доказателства, установяващи елементите от фактическия състав на договора за търговска продажба на стоки под режим на Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. – съгласие за продажба на процесните количества вино, изразено от ответника – купувач чрез конклудентни действия по приемане на изпратените от ищеца – продавач доставки, и получаване на доставките от купувача като условие за възникване на задължението за плащане на отразената в документите за доставка цена. След като въпросът за доказателственото значение на фактурите не е обсъждан при формиране на решаващата правна воля на съда за дължимост на претендираната цена, той не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и по повод на него не може да се допусне касационно обжалване.
Искането за допускане на касационно обжалване по посочения въпрос е неоснователно и поради отсъствие на твърдяното противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС в решение № 247/06.04.2006 г. по т. д. № 742/2005 г. Решението е постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ и не формира задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а има характер на каузална практика, относима към основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК обаче е неприложимо, тъй като противоречивата практика на съдилищата по въпроса дали и в кои случаи фактурата доказва сключването на договор за търговска продажба на стоки е уеднаквена със създадена по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС /напр. решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г. на І т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г. на І т. о., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ІІ т. о. и др./. В случая тази практика е неотносима и не следва да се обсъжда поради това, че произнасянето по предявените срещу касатора осъдителни искове не е обусловено от преценка на фактурите, съставени за целите на спорните търговски продажби.
Не е обуславящ за изхода на делото и вторият въпрос в изложението – за приложимостта на презумпцията по чл.301 ТЗ при липса на двустранно подписани фактури за продажба и неосчетоводяването им при продавача и купувача. Въззивният съд се е позовал на установената в чл.301 ТЗ презумпция във връзка с твърдението на ответника /сега касатор/, че лицето, удостоверило с подписа си в товарителниците получаването на стоките в указаното от продавача местоназначение, не е разполагало с представителна власт по отношение на купувача [фирма]. За да приложи презумпцията на чл.301 ТЗ, съдът не е изходил от наличието или липсата на подписани и осчетоводени от страните фактури, а от установения по делото факт, че получаването на доставените опаковки вино от лицето, подписало товарителниците като представител на [фирма], не е оспорено от законните представители на дружеството – купувач и на ответника – негов правоприемник, незабавно след узнаването им. Изводът за потвърждаване на действията на получателя на доставките кореспондира с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че отсъствието на противопоставяне срещу извършени от името на търговец, но без представителна власт, действия обвързва търговеца с всички произтичащи от това последици. Поради това не може да се приеме, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – задължителна или каузална, за да се налага да бъде допускано до касационен контрол във връзка с въпроса за приложението на чл.301 ТЗ.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1212 от 09.07.2012 г., постановено по т. д. № 4345/2011 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :