2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№370
София, 23.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3671 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК.
С определение №259, постановено на 02.04.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№1829/2014г. е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма] срещу определение от 20.01.2014г. по гр.д.№3891/2013г., с което Окръжен съд-Пловдив е оставил без уважение жалбата на дружеството срещу определение по гр.д.№9058/2013г. на Районен съд-Пловдив за оставяне без разглеждане на молба за допълване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
Определението е обжалвано от [фирма] с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, че компетентният първоинстанционен съд следва да се произнесе по всички искания в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, като обжалваното определение е постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, както и с практиката на ВКС по така поставения въпрос.
В писмен отговор в срока по чл.286, ал.1 ГПК ответникът по жалба П. Г. Т. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода,че подадената от [фирма] частна жалба срещу определението на Окръжен съд-Пловдив от 20.01.2014г- по гр.д.№3891/2013г. следва да бъде оставена без разглеждане, тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима по съображения, че въззивните определения в заповедното производство не подлежат на триинстанционен контрол, доколкото законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. Изложени са и съображения, че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания и затова не е “друго производство”, свързано с исковия процес.
Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло. Както е посочено и в обжалваното определение, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство по естеството си не представлява друго производство по смисъла на тази разпоредба. Преценката за допустимостта на касационното обжалване на постановено в заповедно производство въззивно определение е извършена от тричленния състав на ІV ГО на ВКС в съответствие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №259, постановено на 02.04.2014г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№1829/2014г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: