4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
гр. София, 17.05.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2744/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр. София срещу решение №992 от 15.05.2015 г. постановено от САС по гр.д. №159/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1638/14.08.2014 г., постановено по гр.д. №14046/2010 г. на СГС в обжалваната пред въззивния съд част, с която е отхвърлен искът на касатора да бъдат осъдени ответниците И. Г. Г., Х. Б. Х. и П. Е. С. да заплатят солидарно сумата от 16 420,32 щатски долара. Ищецът е изложил твърдения в ИМ , че до размера на тази сума последните са се обогатили неоснователно за сметка на ищцовото дружество, вследствие на погасяването чрез плащане на 01.06.1999 г. и 07.06.1999 г. от страна на същото на задължението на своя управител Д. Г. С. към И. Г. Г., основано на договор за заем, сключен между тях на 14.05.1999 г., обезпечен със запис на заповед издаден на същата дата. Претендирала се е и лихва-обезщетение за забава в размер на 24 695,32 щатски долара за периода от датата на извършване на горните плащания до предявяване на иска-03.12.2010 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба Х. Б. Х. и П. Е. С. изпращат писмен отговор, в който се излагат съображения за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Ответникът И. Г. Г. не изпраща отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените искове, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
С два касови ордера, съответно от 01.06.1999 г. и 07.06.1999 г. ищцовото дружество е заплатило на ответниците по делото Х. Б. Х. и П. Е. С. сумите от 13 900 щ.д. и 1520 щ. д. с цел погасяването от страна на същото на задължението на своя управител Д. Г. С. към И. Г. Г., основано на договор за заем, сключен между тях на 14.05.1999 г. , обезпечен със запис на заповед издаден на същата дата . Погасяването на задължението е било в изпълнение на сключен на 01.06.1999 г. между [фирма]-гр. София и неговия управител Д. Г. С. договор за целеви заем. На 01.08.2002 г. Г. е джиросал записа на заповед на П. Е. С. и последният се е снабдил въз основа на него с изпълнителен лист, издаден на основание чл.237 б. Д ГПК-отм. срещу Д. Г. С. и е образувано изпълнително производство/ИП/. В последствие последната като длъжник в ИП е предявила отрицателен установителен иск по реда на чл.254 ГПК-отм.за установяване недължимост на процесната сума, който е бил отхвърлен с влязло в сила на 30.06.2010 г. съдебно решение по гр.д. № 2094/2006 на САС.
При така възприетите от решаващия въззивен състав факти от значение за изхода по спора, съдът е приел,че исковите претенции са погасени с изтичането на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД в периода от съответните плащане през м.юни 1999 г. до предявяването на настоящите искове-03.12.2010 г., доколкото такива възражения са били надлежно наведени с отговорите на ИМ.Изложени са и съображения,че предявеният от физическото лице-управител на ищцовото дружество отрицателен установителен иск по реда на чл.254 ГПК-отм. не е спрял или прекъснал давността, тъй като същият е предявен не от самия ищец, който въобще не е бил страна по спора по този иск.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочи формулиран от негова страна правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите за допускане на касационен контрол, уредени в чл.280 ал.1 ГПК. .
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай липсва формулиран от страната правен въпрос, което възпрепятства възможността за преценка по критериите за допускане на касационен контрол, уредени в чл.280 ал.1 ГПК. Навеждането на оплаквания за неправилно приложение на материалния закон-чл. 110 ЗЗД, се отнася към законосъобразността на обжалвания акт, а не към обосноваване на основание за допускане до касация, в който случай преценката е по чл.280 ал.1 ГПК и се изисква ясно и точно формулиран от страна на касатора правен въпрос, а липсата на такъв е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване-в тази насока за задължителните указания на ОСГТК на ВКС в т.1 от посоченото по-горе ТР. Без да се навлиза по същество на спора, следва само с оглед правна прецизност и яснота, да се отбележи, че развитите в изложението към касационната жалба доводи за пораждането на основания за връщане на заплатената сума след отхвърляне на иска на самия управител по чл.254 ГПК-отм. касаят хипотеза на неоснователно обогатяване различна от тази, с която съдът е бил първоначално сезиран по настоящия спор с исковата молба и по която се е произнесъл с обжалваното решение.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №992 от 15.05.2015 г. постановено от САС по гр.д. №159/2015г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.