O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 370
София, 25.10.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 61184 /2016 година, преобразувано по описа на ГК и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 1531/02.03.2016 год. на ПК“НАПРЕД“ със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от Председателя И. С. С. заявена чрез процесуалния представител адв. Ч. П. САК срещу въззивно Решение No 21 от 11.01.2016 година по гр. В.д.Nо 705 / 2015 год. на Софийския окръжен съд.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно , поради допуснати нарушения на приложения материален закон и на нарушения на процесуалните правила , свързани с правилното приложение на чл. 146 ГПК ,както и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност са в насока неточното приложение на чл. 59 ЗЗД, а необосноваността в насока на логическо несъответствие между установените факти и изводите за техните правни последици в контекста на дадената правна квалификация на иска по чл. 59 ЗЗД.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: в хипотеза на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго какво дължи да му върне-онова с което се е обогатил, или онова с която е обеднял другия , или се дължи връщане на по-малката сума измежду обедняването и обогатяването? с довод , че даденият отговор на въззивния съд е в отклонение на задължителната практика на ВКС- ПП ВС 1-1979 год.
На основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа и искането да се допусне касационно обжалване по въпроса : в хипотезите на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД кои е релевантният момент към който следва да бъде изчислена стойността на направените подобрения върху недвижимия имот- момента на тяхното извършване или момента , в който собственикът получи фактическата власт на имота с подобренията ? кой е момента на изискуемост на вземането за подобрения в хипотезите на чл. 59 ЗЗД ?, с довод , че възприетата теза по въззивното решение е изцяло в противоречие с ТР 88/64 год. на ОСГК на ВС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] чрез адв.А. И.- САК , с което се поддържа , обжалваното решение е правилно и законосъобразно и липсват посочените с касационната жалба нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се , че по поставените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК липсва противоречива съдебна практика с посоченото ПП ВС 1-79, поради което касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , като подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт – въззивно решение по осъдителен иск за парично вземане на сума над 20 000 лв.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което на основание чл. 59 ЗЗД кооперацията , като собственик на помещение – заведение за обществено хранене „механа и лятна градина“ в [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] , представлявано от управителя С. С. сумата 23 276 лв., част от стойността на извършени от последния в качеството му на държател / при сключен наемен договор / подобрения в чуждия имот, ведно със законната лихва , считано от датата на исковата молба- 02.04.2014 година.
За да уважи иска на търговското дружество „СИМОЕС“ за заплащане на извършени подобрения в недвижимия имот , собственост на ПК“Напред“ [населено място]- „механа“ и лятна градина, претендирани като частичен иск , решаващият съд е приел, че между страните по делото е бил сключен Договор за наем от 01.12.2008 год. , с анекс от 04.01.2010 година на обект „Механа и лятна градина“ в [населено място] , като по силата на основния договор наемодателят/ ПК“Напред“/ предоставя ползването/ временно и възмездно/ заведение за обществено хранене „Механа“ и лятна градина срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 402 евро с ДДС, дължими преди започване на всеки календарен месец. С писмено предизвестие изх. No 10 /26.06.2013 год. /т.4./ наемодателят е заявил едномесечно предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение, считано от датата на връчване на предизвестието. Прието е , че договорът се счита прекратен от 26.07.2013 година , предвид направено признание на факта в обстоятелствената част на исковата молба. Претендира се стойността на подобрения от 26 000 лв., извършени от наемателя , в качеството му на държател на имота Механа, със знанието и без противопоставянето на собственика , за времето12.2008 год. -06.2011 година от обща сума от 256 052 лв.Ответникът няма подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Доколкото по договора за наем липсват клаузи , уреждащи отношенията по повод на евентуално извършени в обекта , собственост на наемодателя подобрения , решаващият съд е приел квалификация на спорните облигационни правоотношения по чл. 59 ал.1 ЗЗД.
След преценка на наведените доводи за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че такова не може да бъде допуснато.
Няма противоречие на правните изводи на въззивния съд по въпроса в хипотеза на чл. 59 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго какво дължи да му върне-онова с което се е обогатил, или онова с която е обеднял другия , или се дължи връщане на по-малката сума измежду обедняването и обогатяването? със задължителната практика на съдилищата по въпроса за точното и еднакво приложение на чл. 59 ал.1 ЗЗД , обобщена с ПП ВС 1-79 , намиращо приложение и днес. В т.4 на цитираното Постановление на пленума на ВС изрично се приема , че в хипотезите на чл. 59 ал.1 ЗЗД отговорността на обогатилото се лице е ограничена до по-малката измежду сумите на обогатяването и обедняването, а след като по делото не е имало спор , че установеният с съдебно-техническата експертиза размер на вложените материали и труд, присъдени по делото, съставляват по-високата стойността измежду стойността на обогатяване и обедняване , то и доводът , че е налице противоречие не може да бъде приет и на тази база да се изгради извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Поставеният въпрос за релевантният момент в хипотезите на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД който следва да бъде изчислена стойността на направените подобрения върху недвижимия имот- момента на тяхното извършване или момента , в който собственикът получи фактическата власт на имота с подобренията ? кой е момента на изискуемост на вземането за подобрения в хипотезите на чл. 59 ЗЗД ?, с довод , че възприетата теза по въззивното решение е изцяло в противоречие с ТР 88/64 год. на ОСГК на ВС , също не може да обуслови извод за основателност на искането за селекция и допускане на касационно обжалване.
Цитираното Тълкувателно решение дава тълкуване и задължителни указания по приложение на закона в хипотезите на подобрения по см. на чл. 72-74 ЗС , извършени от владелец на чужд имот , но не касае отношенията на държателя със собственика на имота по повод на вложение средства и труд, които съхраняват, запазват или подобряват функционалните качества и потребителната стойност на чуждата вещ по време на осъществено държане на същата, при наличието на валидно облигационно договорно правоотношение. В хипотезите на неоснователно обогатяване винаги релевантния момент , предмет на установяване в хода на съдебния правен спор , е този на разместване на блага без основание между правните сфери на страните. След като ТР 88/64 на ОСГК на ВС обобщава съдебната практика и определя изискуемостта на вземането за стойността на подобренията само на хипотези при които владение се прекъсва от собственика и се превръща в държане на вещта, то неговите постановки са неприложими към спорните по делото правоотношения , както и не може да се поддържа теза за противоречие на даденото от съда разрешение по делото със задължителните разяснения на тълкувателното решение , като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1531/02.03.2016 година на ПК “НАПРЕД“ със седалище и адрес на управление [населено място], представлявана от Председателя И. С. С. , заявена чрез процесуалния представител адв. Ч. П. САК срещу въззивно Решение No 21 от 11.01.2016 година погр. В.д.Nо 705 / 2015 год. на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: