1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
ГР. С., 28.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.03.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1644/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №1644/10 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение са уважени предявените от П. П. срещу касатора искове по чл.344, ал.1 от КТ – отменено е уволнението на ищеца, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 от КТ, той е възстановен на предишната работа –„ техник – механик, ревизор вагони” във ВРУ – М., и му е присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК / на последната само формално, без да сочи дори законовата й квалификация в изложението/. Материалноправният въпрос не е ясно и точно формулиран, но от изложението може да се извлече питането: дали отговорът на синдиката, с който не се дава нужното за уволнението съгласие по чл.11, ал.2 от КТД, следва да е конкретно мотивиран за работника или мотивите за отказаното съгласие може да са общи и да се отнасят за повече работници по списък, както е в случая. Ако отказът не е конкретно мотивиран, при изискването на КТД за това, следва ли отговорът на синдиката да се приравни на неполучен в определения срок, когато съгласието се счита за дадено на осн. чл.11, ал.2 от КТД. Намира, че въпросът е решен в противоречие с посочена практика на съда – Р на РС – София от 13.05.10 г. по гр.д. №46250/09 г., без данни за влизане в сила.
Въззивният съд е отменил уволнението, като е приел, че ищецът се ползва / и това е безспорно между страните/ от закрилата по чл.11, ал.2 от КТД, вр. с чл.333, ал.4 от КТ. В чл.11, ал.2 от КТД е предвидена закрила при уволнение поради съкращаване на щата и намаляване обема на работа. Уволнението се извършва само след получено от работодателя писмено съгласие на синдикалния орган. Ако работодателят не получи отговор от синдиката в предвидения 10 дневен срок, съгласието се счита за дадено. В случай на писмен отказ същият задължително се мотивира, като се посочват конкретните причини за него. Синдикалният орган – О. към СЖБ при ПТП М., в отговор на направеното от работодателя искане е взел решение / л.132/, с което не дава съгласие за прекратяване на тр. правоотношение с 39 поименно посочени работници /между които е ищецът/. Отказът е мотивиран в три точки с производствени причини – неподходящ момент на извършване на уволнението, поради неясни виждания и насоки за развитието на ЖП превозвача, несъгласие с политиката на Б., водеща до минимизиране и отмиране на дейността и несъгласие с извършения подбор. Според въззивния съд, при мотивирания отказ на синдиката да даде съгласие за уволнението на ищеца, то е незаконно само поради закрилата по чл.333, ал.4 от КТ и следва да се отмени.
Решението на СРС, което ищецът сочи, не е окончателно и затова не обосновава противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК – ТР №1/10 г. на ОСГТК.
Основанието по т.3 не е обосновано откъм специфичните му предпоставки – липсваща или остаряла практика, която да се нуждае от осъвременяване или неяснота, противоречие или празнина в закона, които да се отстранят с тълкуване, за еднаквото му прилагане. Институтът на предварителната закрила при уволнение – вкл. в хипотезата на чл.333, ал.4 от КТ, не е нов и е широко застъпен и подробно разработен в съдебната практика.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на по гр.д. №385/10 г. на Окръжен съд Враца от 16.07.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: