2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 23.06.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3033 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №20310, постановено на 05.12.2012г. по в.ч.гр.д.№16107/2012г. Софийски градски съд е потвърдил определение от 10.08.2012г. на СРС, ГО, 25 състав, с което е прекратено гр.д.№30823/2011г. поради недопустимост на предявения по реда на чл.424 ГПК иск.
Определението е обжалвано от В. И. Й. чрез процесуалния й представител адв.П. Д. Т., с оплаквания,че е неправилно /незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон/ и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за разглеждане по същество на първоинстанционния съд.
С определение №288/18.06.2013г. производството по настоящето дело е спряно до произнасянето на ОСГТК на ВКС по въпроса обусловена ли е преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск по чл.424 ГПК от значението на твърдените новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства за предмета на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Решението по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предмет на разглеждане по което е и така поставеният въпрос, е обявено на 18.06.2014г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускането й до разглеждане по същество по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода, че предявеният от В. И. Й. по реда на чл.424 ГПК иск е недопустим, въззивният съд е приел, че в подадената искова молба като новооткрито обстоятелство, респ. ново писмено доказателство, което да не е било известно в срока за подаване на възражение, е посочено наличието на изтекла погасителна давност, както и наличието на нередовно връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение. Прието е, че наличието на изтекла погасителна давност не представлява ново обстоятелство, което да е станало известно на жалбоподателката след изтичане на срока за подаване на възражение, а наличието на нередовно връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение е прието, че може да бъде предмет на разглеждане в производство по чл.423 ГПК, но не и да се квалифицира като ново обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК.
Извършената от въззивния съд преценка за допустимостта на предявения иск съответства на указанията, дадени в т.16 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г., в което е прието, че преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса са дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата основателност.
Изразеното от съда становище за реда, по който длъжник по издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение може да защити правата си и да наведе доводи за недължимост на вземането, за което заповедта е била издадена, както и за вида и характера на наведените с исковата молба твърдения за наличие на новоткрити обстоятелства и нови доказателства /позоваване на изтекла погасителна давност/ съответства на трайно установената практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Още повече, че разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, която предвижда, че длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение когато заповедта не му е била връчена надлежно е ясна и не се нуждае от тълкуване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№3033/2013г. по описа на ВКС, І ГО.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №20310, постановено на 05.12.2012г. по в.ч.гр.д.№16107/2012г. по описа на Софийски градски съд, ГК, І състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: