4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
Гр.София, 28.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2265 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. Г. Ж., [населено място] срещу решение № 85/07.04.15г., постановено по гр.д.№ 107/15г. от Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 976/22.12.14г. по гр.д.№ 733/14г. от Шуменския районен съд за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск от касатора против П. Д. А., [населено място] за признаване за установено съществуването на вземане в размер на 8505 евро по запис на заповед от 06.04.10г. с падеж 30.12.10г., обезпечаващ договор за заем.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Претендира разноски.
Ответницата П. Д. А., [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноските за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответницата А. е издала в полза на касатора Ж. запис на заповед на 06.04.10г. с падеж, определен на дата 30.12.10г. за сумата от 11000 евро, която ценна книга е редовна от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Ответницата е твърдяла, че издаденият запис на заповед обезпечава изпълнението на предварителен договор от 20.06.09г. за продажба на недвижим имот, сключен между Р. А. – нейн съпруг и [фирма], [населено място], като на 06.04.10г. е сключен окончателен договор с нотариален акт, по който купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на цената. Ищецът по установителния иск – поемател по записа на заповед е твърдял, че менителничният ефект обезпечава договор за заем в полза на ответницата за заплащане на цената на довършителните работи по недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Решаващият състав е изложил съображения, че ищецът Ж. е цесионер по договор с [фирма] от 06.04.10г. за прехвърляне на вземане в размер на 11544 евро, произтичащо от предварителния договор между Р. А. и [фирма]. Цедентът по договора за цесия [фирма] не е съобщил на длъжника за прехвърленото вземане, поради което цесията не е породила действие спрямо него съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Съобщаване на цесията не е било направено и на ответницата А.. Въззивният съд е аргументирал извод, че твърдяното от ищеца каузално правоотношение не е доказано, докато сключването на предварителния договор от 20.06.09г. и неговото изпълнение със сключване на окончателния договор е доказано, независимо, че ответницата не е страна по това правоотношение. Същата е участвала в преговорите и е обвързана от клаузите на този договор.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя само процесуални въпроси, за които поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, и същите следва да се обобщят като въпроси относно преценката на доказателствата по делото при формиране на съдийското убеждение (чл.12 ГПК); излагането на мотиви за кредитиране на доказателствата, без въвеждане на несъществуващи твърдения и факти; обсъждане на заключението на вещото лице (чл.202 ГПК); съобщаване на страните на известните на съда факти (чл.155 ГПК); разпределение на доказателствената тежест (193, ал.3 ГПК) и излагането на мотиви в съдебното решение (чл.236, ал.2 ГПК). Конкретните въпроси са свързани с оплаквания по приетото авторство на оспорени документи и на необсъдено писмено изявление на страната, което съдържало неизгодни за нея факти.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В случая всички въведени от касатора въпроси представляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.281, т.3, пр.2 ГПК, като не е обосновано конкретно проявление на тези нарушения с оглед на евентуалната преценка за съществено нарушаване на процесуалните норми и не е изведен извод за разрешаване на значим за изхода от спора въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отговорите на въпросите за обсъждане на представените по делото доказателства, включително гласни и писмени и на другите събрани доказателствени средства, за разпределението на доказателствената тежест, както и за мотивирането на съдебния акт, произтичат от разпоредбите на процесуалния закон и съгласно с разясненията в ТР № 1/13г. от 09.12.13г. на ОСГТК на ВКС.
Изложените доводи за въвеждане на несъществуващи твърдения и факти и липсата на съобщаване от съда на известните му факти не са свързани с конкретни твърдения на касатора, а разрешения според касатора въпрос за авторство на документ е поставен единствено в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но не и в жалбата. Като се има предвид, че въззивният съд не е коментирал оспорените по делото документи, а първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на няколко писмени документа, то въпросът е изцяло неконкретизиран, поради което не би могла да се прецени значимостта му за спора.
Същите съображения могат да се изложат и относно довода за необсъждане на писмено изявление на страната, което съдържало неизгодни за нея факти. От друга страна, касационният съд само предполага, че това е писменото доказателство, коментирано от въззивния съд, като „представеното в последното проведено открито съдебно заседание”. Следователно документът е обсъден, но съдът е приел, че от същия не се установят факти, които да са във връзка със заявените твърдения на страните. В посочения документ Ж., като представляващ [фирма], е декларирал, че сумите по записи на заповед за 11000 евро и 15000 евро се дължат от А. само след издаване на образец акт 16 – разрешение за ползване на сградата. Тази декларация е изписана на гърба на декларация от А., че потвърждава актуалния валиден договор за апартамент (описан в декларация) за сумата от 34258 евро за покупка и довършителни работи за 26544 евро за кредит от О. и по него дължи посочените суми. При това съдържание на документите и липсата на конкретни твърдения в жалбата и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводът на касатора се преценява от ВКС изцяло в смисъл на оплакване по чл.281, т.3, пр.3 ГПК, като необосноваността на въззивния акт не представлява основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не се допуска.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответницата разноски за касационното производство в размер на 1900 лв. по договор за правна защита и съдействие от 10.07.15г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 85/07.04.15г., постановено по гр.д.№ 107/15г. от Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. Г. Ж., [населено място], [улица], ап.6 да заплати на П. Д. А., [населено място], [улица], ет.1 сумата от 1900 лв. (Хиляда и деветстотин лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.