3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№371
гр. София, 17.05.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11.05., две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2681/15г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. К. Д. от [населено място] срещу решение №238 от 27.05.2015 г. постановено от ОС-Хасково по в.гр.д. №219/2015г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 19 от 09.01.2015 г., постановено по гр.д. №3037/2013 г. на РС-Хасково, с което са отхвърлени обективносъединените два иска на касатора срещу П. Б. /БЪЛГАРИЯ/ “АД –гр. София, с които се е претендирало да бъде установено,че ищцата не дължи на банката-ответник сумата от 17 706,82 лева-общо като поръчител по договор за кредит от 21.02.2006 г., както и да бъде осъдена банката да заплати на ищцата сумата от 17 200, 37 лева като събрана без основание в изпълнителното производство по изп.дело № 875/2007 г. на ЧСИ З..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна изпраща писмен отговор, в който излага съображения за липсата на предпоставките о чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни и двата обективно съединени иска, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
На 21.02.2006 г. е сключен процесният договор за банков кредит между ответната банка и трети за делото лица, по силата на който са отпуснати на същите парични средства в размер на 15 800 лева, които е следвало да се погасяват на месечни вноски, съгласно с приложен погасителен план и при уговорените в самия договор дължими лихви и такси. Ищцата по делото Н. Д. се е задължила с договор за поръчителство от 23.02.2006 г. сключен с банката да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по същия кредит. По делото не се спори, че поради неплащане на съответните поредни погасителни вноски от страна на кредитополучателя е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит на 06.09.2006 г., вследствие на което кредиторът се е снабдил с ИЛ на извънсъдебно основание –чл.237 б.В от ГПК-отм. , образувано е изпълнително дело на 16.03.2007 г. и на ищцата като длъжник по изпълнението е изпратена призовка за доброволно изпълнение,която обаче не й е била редовно връчена. В последствие са извършвани изпълнителни действия само по отношение на другите длъжници, но не и спрямо ищцата, до налагането на запор от ЧСИ върху нейното трудово възнаграждение със запорно съобщение от 21.07.2011 г.. Въз основа на изложеното ищцата се е позовала на изтекъл в нейна полза двугодишен срок по чл.433 т.8 ГПК, поради което и изпълнителното производство е било прекратено по право към датата на налагане на запора върху трудовото й възнаграждение-21.07.2011г., както и на изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД по отношение на главница и по чл.111 ЗЗД относно лихвата. Съдът е счел тези възражения за неоснователни, доколкото предприемането от страна на банката-кредитор на изпълнителни действия, включително и спрямо ищцата-запор по изпълнителното дело на трудовото й възнаграждение на 21.07.2011г. са прекъсвали давностния срок, който е започнал да тече от настъпването на неговата изискуемост-06.09.2006 г. и следователно към 21.07.2011г. не е бил изтекъл, а тогава е бил прекъснат,т.е. започнал е да тече отново, съгласно чл.116 б. „В” ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора не се сочи формулиран от негова страна правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите за допускане на касационен контрол, уредени в чл.280 ал.1 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай липсва ясно формулиран от страната правен въпрос, което възпрепятства възможността за преценка по критериите за допускане на касационен контрол, уредени в чл.280 ал.1 ГПК. Навеждането на оплаквания за неправилно приложение на нормата в чл.433 т.8 ГПК се отнася към законосъобразността на обжалвания акт, а не към обосноваване на основание за допускане до касация, в който случай преценката е по чл.280 ал.1 ГПК и се изисква ясно и точно формулиран от страна на касатора правен въпрос, а липсата на такъв е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване-в тази насока за задължителните указания на ОСГТК на ВКС в т.1 от посоченото по-горе ТР.
В полза на ответника, като представляван от юрисконсулт, съгласно чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъди възнаграждение в размер на 950 лева, съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №238 от 27.05.2015 г. постановено от ОС-Хасково по в.гр.д. №219/2015г..
ОСЪЖДА Н. К. Д. от [населено място] да заплати на П. Б. /БЪЛГАРИЯ/“АД –гр. София сумата от 950 лева на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.