2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
гр. София, 07.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 05 юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №1036 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.275 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 7127/09.04.2019 г. , подадена от страна на „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ” ЕАД- [населено място] срещу определение на САС № 920/ 14.03.2019 г. по в.гр.д. № 1263/19 , с което е оставена без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, частната жалба на същия жалбоподател срещу определение от 21.01.2019 г. по ч.гр.д. № 14 049/11 на СГС, с което е отказано освобождаване и връщане на парична гаранция в размер на 1 000 лева, внесена за обезпечение по бъдещ иск .
Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната жалба на същия жалбоподател срещу определение от 21.01.2019 г. по ч.гр.д. № 14 049/11 на СГС, с което е отказано освобождаване и връщане на парична гаранция в размер на 1 000 лева, внесена за обезпечение по бъдещ иск, съставът на въззивния съд се е позовал на това, че обжалваното пред него първоинстанцонно определение не попада в нито една от хипотезите по чл.274 ал.1 ГПК, уреждащи кои съдебни актове подлежат на обжалване с ЧЖ. Посочил е, че погрешното посочване в обжалвания акт,че същият може да се обжалва с ЧЖ не придава на същия качеството му на обжалваем .
Настоящият състав на ВКС споделя така изложените съображения и направения в обжалвания акт краен извод, доколкото същият е в съответствие със задължителната за съдилищата в страната и за ВКС практика: ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 6/2016 ПО ТЪЛК ДЕЛО № 6/2014 в т..3, в което изрично се приема, че при надлежно сезиране с молба за освобождаване на парична гаранция, компетентният съд се произнася с определение или разпореждане, с което я уважава или оставя без уважение същата. Актът, с който съдът се произнасяне НЕ подлежи на обжалване, доколкото същият не попада в нито една от хипотезите на чл.274,ал.1 ГПК: не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито законодателят изрично е предвидил неговото обжалване.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се потвърди като правилно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на САС № 920/ 14.03.2019 г. , постановено по в.гр.д. № 1263/19.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.