О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
Гр. София, 19.06.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2577/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. С. от гр. Ямбол, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 58 от 22.06.2018 г. по в. т. д. № 117/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 15 от 13.04.2018 г. по т. д. № 65/2017 г. по описа на ОС – Ямбол, с което, след като на основание чл.194 ал.2 изр.2 ГПК е признато за установено, че Запис на заповед от 25.02.2016 г. е неистински документ, т.к. подписът, положен за издател, не принадлежи на ответника В. И. В., е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл.422 ГПК вр. чл.535 ТЗ, за да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземане в полза на ищеца по посочения запис на заповед в размер на 50 000 лв., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 400/2017 г. по описа на РС – Ямбол.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение. По подробно изложени съображения се моли за отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. “Какво е приложното поле на презумпцията по чл.154 ал.1 ГПК и какви са правните последици от прилагането и/или неприлагането на презумпцията на пълно и главно доказване съществуването на факти, породили вземането?”; 2. “Какъв е вложеният от въззивния съд смисъл на словосъчетанието “вътрешно правоотношение” между издател и поемател и кои са релевантните моменти на приемането или противопоставянето им?”; 3. “Задължен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички относими към спора доказателства?”; 4. “Допустимо ли е недопускане на направени доказателствени искания в противоречие с разпоредбите на чл.266 ал.3 ГПК, относими към спора?”. Касаторът релевира и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за достъп до касация.
Ответникът по касационната жалба не представя писмен отговор против нея.
За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима.
За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд се е позовал на заключенията по двете съдебно-графологични експертизи, назначени в първата инстанция, според които нито ръкописният текст, нито подписът на издателя в записа на заповед са изпълнени от ответника. Посочил е, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, които да обосноват събирането на доказателства от въззивния съд при условията на чл.266 ал.3 ГПК. Обсъдил е и възраженията във връзка с липсата на каузално правоотношение между страните. Приел е, че доколкото ищецът не е въвел в предмета на спора наличие на каузално правоотношение, а твърдението за липса на причина за издаването на записа на заповед е общо възражение, то в тази хипотеза съществуването на вътрешно правоотношение между издателя и поемателя не подлежи на изследване, в какъвто смисъл са задължителните указания на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, по следните съображения:
Първите три въпроса от изложението на касатора, съдържащо и съответната им обосновка, нямат значение за решаването на делото, поради което не съответстват на общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация. Същите касаят мотивите на съда, свързани с евентуалните каузални отношения между страните и дали правилно съдът не ги е разгледал, но обсъждането на каузата предполага на първо място наличието на редовен и действителен запис на заповед. В случая менителничният документ е признат за неистински, следователно тези условия не са налице, поради което и изложените от съда съображения по въпроса са ирелевантни за изхода на спора.
Следва също да се отбележи, че предявената искова молба по чл.422 ГПК е основана изцяло на записа на заповед, а в допълнителната искова молба самият ищец е заявил, че становището на ответника за липса на уговорки за парични задължения е ирелевантно за предмета на делото, т.к. редовността на записа на заповед е достатъчно, за да съществува вземането, материализирано в него. Освен изложеното дотук съдът констатира, че първите два въпроса са неясно формулирани, включително вторият няма характера на правен. Липсата на надлежно формулиран правен въпрос от значение за крайния резултат по спора освобождава съда от извършването на преценка за допълнителните селективни основания, на които касаторът се позовава.
Четвъртият въпрос също не удовлетворява предпоставките за достъп до касация. Въззивният съд е преценил, че по делото липсват допуснати процесуални нарушения, касаещи събирането на доказателства. Чрез поставения въпрос се оспорва обосноваността и законосъобразността на този извод, но въпросите по правилността на съдебния акт не могат да бъдат предмет на обсъждане в производството по селектиране на касационните жалби, в какъвто смисъл са указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Независимо от горното, въпросът не се явява разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика.
На последно място въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, поради което не може да се допусне до касация и на това основание. Оплакването за очевидна неправилност е бланкетно въведено, а и от съдържанието на обжалвания акт не се установява нито наличие на грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито превратно прилагане на закона от страна на въззивния съд.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 58 от 22.06.2018 г. по в. т. д. № 117/2018 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: