О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
[населено място], 15.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 3066 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена от Гаранционен фонд – София касационна жалба срещу решение № 1966/24.07.2018г. по т.д. № 189/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.10.2017г. по гр.д. № 8027/2015г. на СГС за осъждане на касатора на осн. чл.59 ЗЗД вр. чл.273, ал.4 КЗ / отм./ да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД сумата от 60 474,28 лв.– платеното от ищеца вместо ответника застрахователно обезщетение за претърпените от М. Я. Д. вреди по причина на ПТП от 20.04.2007г., ведно със законната лихва от 19.06.2015г. до окончателното изплащане на главницата.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
В писмения си отговор ответникът по касацията „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към датата на процесното ПТП – 20.04.2007г. е настъпило прекратяване на застрахователния договор, сключен между „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД и делинквента. Съдът е намерил, че в застрахователната полица е предвидено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява в 24:00 на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска. Следователно при настъпване на горните две условия не е необходимо ново изрично изявление на застрахователя, за да се прекрати договорът. Уведомяването по чл.294 КЗ / отм./ не е елемент от фактическия състав на сключването, респ. на прекратяване на застрахователния договор. Поради което Гаранционният фонд дължи плащане на застрахователното дружество на изплатеното от това дружество на увреденото от делинквента лице обезщетение.
Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправните или процесуалноправните въпроси са винаги специфични за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същите следва да са обусловили решаващите изводи на въззивния съд, както и трябва изрично да бъдат посочени от касатора. Бланкетното позоваване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния спор. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
Касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като в изложението към касационната жалба е посочил, че въззивното решение противоречи на ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС и когато застрахователят не прекрати договора към датата на инцидента по указания законов ред, не може да се освободи от отговорност към третото лице. Спроед касатора релевантно е изпълнението на задължението на застрахователя по чл.294 КЗ /отм./ и при неизпълнение на това задължение не може да се освободи от отговорност. Така заявените доводи са евентуални основания за отмяна съгласно чл.281, т.3 ГПК, които обаче не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въз основа на тези доводи не може да се конкретизира и съответно да се уточни правен въпрос.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съобразно изхода от спора в полза на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1966/24.07.2018г. по т.д. № 189/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София да заплати на „ДЗИ Общо застраховане”ЕАД сумата от 100лв., представляваща сторените от последното разноски за касационна инстанция, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: