О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София 14.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 74/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. С. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. М, срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 292 от 07.04.2009г. по в.гр.д. № 1976/2008г. с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, І отд., 1 с-в, № 31 от 22.04.2008г. по гр.д. № 143/2003г., с което е отхвърлен предявеният от Т. С. против „Техноекспортстрой” Е. гр. С. иск за присъждане на сумата 3000 щ.д. на основание чл. 222, ал. 3 КТ.
Ответникът по касация „Техноекспортстрой” Е. гр. С. не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да отхвърли иска по чл. 222, ал. 3 КТ въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на посочената разпоредба в редакцията й по ДВ бр. 6/22.01.1988г., действала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че ищецът Т е работил в „Техноекспортстрой” Е. през периода от 30.10.1985г. до 18.01.1990г. Към момента на прекратяване на трудовия договор ищецът не е отговарял на едно от изискванията на чл. 222, ал. 3 КТ – да е придобил право на пълна пенсия за изслужено време и старост. С. е роден на 02.12.1936г. и такова право е придобил на 02.12.1996г.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Т. С. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси, че право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ може да се придобие и преди навършване на 60 годишна възраст, ако работникът или служителят е полагал І и ІІ категория труд, и че не е необходимо пенсионирането да е настъпило успоредно с прекратяването на трудовото правоотношение. Счита, че в тази насока съдът е следвало да даде указания на ищеца.
Върховният касационен съд намира, че не е налице соченият от касатора критерий за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
Поставеният въпрос за придобиване на право на пенсия при наличието на І и ІІ категория труд не е бил въведен при разглеждането на делото в инстанциите по същество, поради което не е включен в спорния предмет. Освен това в подадена лично от Т. С. на 25.05.2009г. касационна жалба същият заявява, че право на пенсия за изслужено време и старост при ІІ категория труд е придобил в началото на м. декември 1994г., което е след момента на прекратяване на трудовия му договор през 1990г.
Въпросът дали е необходимо пенсионирането да е настъпило успоредно с прекратяването на трудовото правоотношение е решен от въззивния съд съгласно точния смисъл на чл. 222, ал. 3 КТ. Разпоредбата ясно установява предпоставките за изплащане на обезщетението /наричано още гратификация/, а именно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за изслужено време и старост. Без значение е моментът на упражняване на това право – естествено е то да се упражни след прекратяването на трудовото правоотношение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, № 292 от 07.04.2009г. по в.гр.д. № 1976/2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: