О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 18.06.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 119/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “В”, гр. С. срещу решение № 227 от 09.11.2009 г. по в. гр. д. № 399/2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Смолянски районен съд решение № 254 от 28.07.2009 г. по гр. д. № 1/2009 г., е отхвърлен предявеният от Е. “В” срещу О. Б., с. Б., област Смолян иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 636 лв. – възнаграждение за извършени строително-монтажни работи по договор № 94 от 07.12.2000 г., като на ответника са присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 952.72 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на решаващия състав за недължимост на претендираната сума поради неподписването на предвидения в процесния договор акт обр. 19, като твърди, че работата следва да се счита приета съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, предвид надлежното писмено уведомяване на ответника за извършването й и липсата на направени от същия възражения в количествено и качествено отношение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че същото е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и при противоречива практиката на съдилищата по материалноправния въпрос за правата и задълженията на страните във връзка с приемане на извършената работа по договор за изработка и в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по процесуалноправиня въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и да посочи конкретно какво приема за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства. В подкрепа на релевираните основания за допускане на касационното обжалване касаторът е представил множество решения на Върховен касационен съд, на Върховен административен съд и арбитражни решения, като във връзка с процесуалноправния въпрос се позова и на ППВС № 1/1953 г.
Ответникът по касация – О. Б., с. Б., област Смолян – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Е. “В”, гр. С. иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7 636 лв. – възнаграждение за извършени строителни дейности на обект “Аварийно укрепване свлачище с. Д., О. Б. ” по договор № 94 от 07.12.2000 г. и допълнително споразумение № 83 от 25.09.2003 г., въззивният съд е приел, че същото е недължимо, тъй като не е изпълнено изрично уговореното от страните условие извършените строително-монтажни работи да са описани в двустранно подписан акт обр. 19. В тази връзка решаващият състав се е позовал на разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ТЗ, като е счел, че доколкото се касае за търговска сделка изявлението за сключването, изпълнението или прекратяването й е нищожно ако не е в предвидената от закона или от страните форма. Поради това е приел, че в случая е неприложима презумпцията за приемане на извършената работа, установена в чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Според въззивния съд, аргумент за недължимост на исковата сума е съставеният акт № 24 от 19.03.2004 г. за завършени етапи на строителни /договорени/ обекти за времето от 25.09.2003 г. до 31.12.2003 г., в който сумата по процесния акт обр. 19 от 19.12.2003 г. не е посочена. Поради това е направен извод, че ако са извършени, процесните строителни работи, те са щели да бъдат фактурирани и изплатени на ищеца, така като му е заплатена сумата 22 681 лв. по двустранно подписания акт обр. 19 от 19.12.2003 г., и О. Б. нямало да върне поради неусвояване част от предоставената й от Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет сума в размер на 27 087 лв.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на конкретното дело, тъй като решаването им е обусловило отхвърляне на предявения иск, т. е. осъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на същите, обаче, не са налице специалните изисквания на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи, че с оглед задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при преценката за наличието на поддържаното от касатора основание по отношение на материалноправния въпрос за правата и задълженията на страните във връзка с приемане на извършената работа по договор за изработка съдът не взема предвид представените арбитражни решения и решения на Върховен административен съд, тъй като същите не се включват в понятието “практика на съдилищата”. Освен това, доколкото касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика в смисъла на това понятие, разяснен в т. 2 от цитираното тълкувателно решение, поддържаното основание за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира като такова по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а не по т. 1.
Настоящият състав намира, че така поддържаното основание за допускане на касационно обжалване не е доказано по отношение на поставения от касатора материалноправен въпрос. Решаването на същия не е в отклонение от практиката, обективирана в представените решения на Върховен касационен съд. Изводите, до които е достигнал решаващият състав във връзка с приемането на извършените от касатора строително-ремонтни дейности, са направени на база конкретните факти и доказателства по делото. Съдът е отчел спецификата на възникналото между страните правоотношение, произтичаща от обстоятелството, че основният договор № 94 от 7.12.2000 г. и допълнителните споразумения към него от следващите години /в т. ч. и през процесната 2003 г./, е сключен въз основа на обществена поръчка, както и че средствата за изпълнение на дейностите са осигурени на ответната община по специален ред – с решение на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, което налага изпълнението на възложените дейности, тяхното приемане и заплащане да бъде извършено в рамките на административно определените срокове за усвояване на предоставените на общината суми. С оглед на тази специфика на конкретното правоотношение, не може да се приеме, че с представените от касатора актове на ВКС са решени аналогични случаи и че е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с тях.
По релевирания от касатора процесуалноправен въпрос касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради отсъствие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика – ППВС № 1/1953 г. на Върховен съд. Видно от мотивите на атакуваното решение, въззивният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните. Що се отнася до изводите, до които е достигнал, както беше посочено по-горе, същите са резултат от прилагането на материалния закон към установената конкретна фактическа обстановка. Преценката за тяхната правилност, обаче, не би могла да бъде извършена в настоящото производство, тъй като тя е предмет на самия касационен контрол.
С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 227 от 09.11.2009 г. по в. гр. д. № 399/2009 г. на Смолянски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: