О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 23.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4345/2018 година.
Производството е по чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14504/08.8.2018 г., подадена от адвокат В. П. – процесуален представител на ответницата по исковата молба З. Б. Т. от [населено място], против въззивно решение №1561/25.6.2018 г. по гр.д.№5688/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 2-ри състав с което е отменено изцяло решение №6252/01.9.2017 г. по гр.д.№2984/2016 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 4 състав, и З. Б. Т. е осъдена да заплати на И. Г. Х. сумата 39060 лева, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
Въззивната инстанция е приела, че „Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем с договора за заем заемодателя предава в собственост на заемателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума пари. Договора е реален и неформален. Елементите от фактическия състав на договора за заем са съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презюмира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания.
В настоящия случай е безспорно предаването и получаването на сумата от 39 060 лева по банкова сметка на ответника на 03.10.2012 год. При доказателствена тежест на ответната страна, която оспорва основанието бе да установи различно такова от заемния договор, което не бе сторено в настоящето производство. Твърденията за предоставяне на сумата, като обезщетение за причинени вреди, вследствие на нанесен от ищеца побой не се доказаха. От съдебно-медицинската експертиза единствено се установи, че ответницата е пострадала на 23.09.2012 год., като са й причинени телесни увреди, но не се установи авторството на това деяние. Както бе посочено, съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел в тази част, а именно, че ищеца е нанесъл побой на ответницата, вследствие на което тя е получила травматичните увреди, тъй като същият не е възприел лично конкретната фактическа обстановка, а е узнал за това от пострадалата.
На следващо място не се кредитират и показанията в частта в която свидетеля заявява, че е присъствал на среща между ищеца и ответницата, на която е договорено заплащане на парично обезщетение. Това е така, тъй като се установи по делото, че отношенията между свидетеля Т. и ищеца са влошени във връзка с изгонването на свидетеля от жилище /гр.С., „С. Т.“/, собственост на сестра му с помощта на „господин Х.“. Въз основа на изложеното ответната страна не установи друго основание на което да са дадени парите.
От друга страна не се спори, че ответницата З. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на дружество „И.“ Е., а на 03.10.2012 год. /датата на която е предоставен заема от ищеца/ дружеството е погасило предсрочно и изцяло задълженията си по банков кредит към „П.“ АД в размер на 37 342.11 лева. Съобразявайки този факт и основанието за извършения от ищеца към ответника на 03.10.2012 год. банков превод за сумата от 39 060 лева с основание „личен заем“, съдът приема, че между страните е бил сключен неформален договор за заем.
Предвид на това съдът намира, че ответникът следва да изпълни поетите задължения по договора за заем като върне заетата сума на ищеца, след като същата бъде поискана. В доказателствена тежест на ответната страна е да ангажира доказателства за точно изпълнение на договореното задължение и престиране на дължимия резултат. В тази връзка ответникът до приключване на устните състезания не ангажира и не представя доказателства, които да установяват връщане на получената в заем сума, след връчената на 10.12.2015 год. нотариална покана. Следователно дължи размера на получената сума. Искът с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 39 060 лева и като такъв следва да бъде уважен, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се поставя следните въпроси: 1. При доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл.240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, следва ли да се презумира наличието на друг съществен елемент от договора, а именно поето задължение за връщане на сумата ?, 2. Задължението на ответника по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД да установи своите възражения за недължимост на сумата, освобождава ли ищеца от задължението да докаже основанието на иска си ?, 3а. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възраженията на страните, както и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства ?, 3б. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му и при преценката на тяхната достоверност следва ли същите да бъдат съпоставени с всички други данни и доказателства по делото ?,
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи и наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение последно ГПК.
Представя се практика на ВКС и се моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация И. Г. Х., посредством процесуалния си представител – адв. К. А., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси, а именно:„При доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл.240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, следва ли да се презумира наличието на друг съществен елемент от договора, а именно поето задължение за връщане на сумата ?“, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради формирана практика на ВКС по чл.290 ГПК.
На касационната жалбоподателка следва да бъде указано за представи в седмичен срок от получаване на съобщението документ за внесена държавна такса в размер на 782 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1561/25.6.2018 г. по гр.д.№5688/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд,г.о., 2-ри състав.
УКАЗВА касационната жалбоподателка в седмичен срок от получаване на съобщението и настоящото определение да представи платежен документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 782/седемстотин осемдесет и два/ лева.
В противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: