1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
ГР. С., 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в закрито заседание на 15.03.11 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1620/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Н. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково /ОС/ по гр.д. №76/10 г. в отхвърлителната му част и по допускане на обжалването.
С обжалваното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу И. П., А. П., С. П. и Т. П. – за установяване на относителната спрямо ищеца като кредитор на отв. А. П. недействителност на договора за продажба на недвижим имот от първите двама на третия ответник, през време на брака му с последната ответница, скл. с нот. акт №176/21.11.03 г., на осн. чл.135, ал.3 от ЗЗД и на договорите за дарение на други два недвижими имота, сключени между С. и Т. Педеви, като дарители и И. П., като дарен с нот. актове №№4 и 5 /16.12.05 г., на осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 от ГПК. Намира, че материалноправният въпрос за относителната недействителност на продажбата от 2003 г., извършена преди възникване на вземането и на даренията, като елемент от верига увреждащи кредитора действия на длъжника и третите лица, с които е договарял е от значение за спора и е решен в противоречие с практика на ВКС, без задължителен характер – Р №106/64 г. на ОСГК на ВС, №345/99 г. на второ г.о. и №422/00 г. на ВКС. Материалноправният въпрос може ли действието, с което кредиторът е увреден да е сложен фактически състав от няколко сделки е от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. В противоречие с р. №1224/94 г. на ВКС е решен процесуалният въпрос за основанието на иска и предмета на доказване по него при направеното пред въззивната инстанция искане за изменението му..
Въззивният съд е приел, че ответницата А. П. е длъжник на ищеца по запис на заповед от 3.08.04 г. за сумата от 187 000 лв. и 3 740 лв., разноски. За вземането е издаден изпълнителен лист и заведено изпълнително дело. За относително недействителни по иска на кредитора са обявени продажбите на недвижими имоти, извършени с нот. актове №186/27.10.05 г. и №38/25.10.05 г. от ответниците И. и А. Педеви на ответника С. П., през време на брака му[населено място]. Искът за обявяване на относителната недействителност на последвалите продажбите дарения на същите имоти от придобилите ги С. и Т. Педеви на И. П. – съответно с нот. акт №5 и №4 /16.12.05 г., са отхвърлени, като е прието, че даренията не са разпоредителни сделки, извършени от длъжницата. Отхвърлен е и искът за обявяване относителната недействителност на продажбата на недвижим имот с нот. акт №176/03 г. Прието е, че сделката е извършена преди възникване на вземането и не е установено да е предназначена да увреди кредитора от длъжника и лицето, с което е договарял – Ст. П..
Първият от материалноправните въпроси – за недействителността по чл.135, ал.3 от ЗЗД, не е решен в противоречие с р. №345/99 г. на ВКС, второ г.о. / №422/00 г. е за предпоставките по чл.135, ал.1 от ЗЗД, които са различни от тези по ал.3/. В Р №345/99 г. също е прието, че с разпоредбата на чл.135, ал.3 от ЗЗД санкционира виновното намерение за увреждане, което опорочава разпоредителното действие с имущество на длъжника, извършено преди пораждане на вземането на кредитора. Предназначението на действието да увреди кредитора следва да се докаже от него, като ищец с всички доказателствени средства и предпоставя основателността на иска му в хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД. Недобросъвестността не се предполага освен в случая на чл.135, ал.2, вр. с ал.1 от ЗЗД.
Вторият от материалноправните въпроси също не е решен в противоречие с Р №106/64 г. на ОСГК. Там е посочено, че искът по чл.135 от ЗЗД може да бъде предявен само от кредитор, увреден от определени действия на свой длъжник. С него може да се иска обявяването за недействителни само по отношение на кредитора на увреждащи го действия, които по начало са валидни и правните им последици – желани от извършилите ги.Т. увреждащо действие може да бъде и решение на съда в спор между съпрузите за придобитото от всеки от тях имущество. Кредиторът има правен интерес да атакува решението с иск по чл.26 от ЗЗД, ако процесът е симулативен и по чл.135 от ЗЗД, ако макар да не е постановено в привиден процес, определя неправилно имуществените права на страните, поради умишлено действие или бездействие на длъжника. В случая за относително недействителни са обявени продажбите на имоти от длъжника А. П. и съпруга й И. П., като продавачи на купувача С. П… Безвъзмездното придобиване на имотите от Ив. П. с последвалите продажбите дарения на същите имоти е непротивопоставимо на кредитора, в чиято полза е обявена недействителността на придобивните за дарителите С. и Т. Педеви сделки /продажбите на имотите, сключени с длъжника/ – чл.135, ал.1,пр.последно от ЗЗД.
Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК – разработен е в практиката, вкл. сочената от касатора. Сделките, които той сочи, макар и последователни във времето са отделни и различни, а не елементи от сложния фактически състав на една увреждаща кредитора сделка. Кредиторът може да бъде увреден с поредица от сделки, първата от които е извършена от длъжника и обявена за недействителна по чл.135 от ЗЗД; действието на недействителността за последвалите първата сделка отчуждавания на имота от третите лица, с които длъжникът е договарял, се урежда от чл.135, ал.1,пр. последно от ЗЗД, както е в случая.
Процесуалният въпрос също не е решен в противоречие с Р №1224/99 г. Там е прието, че съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна квалификация на иска, а следва да я определи в зависимост от обстоятелствата и петитума на исковата молба. В случая с исковата молба и уточняващата я молба на л.51 от въззивното дело се сочат обстоятелства за вземането на кредитора и увреждащите го действия, каквито са даренията по нот. акт №4 и 5 /05 г. и се иска обявяване на относителната им недействителност. С уточняващата молба се иска и признаването на нищожността им като симулативни, създаващи привидност за лична собственост на И. П. върху имотите, с придобиването им по дарение, през време на брака му с длъжницата Ан. П. и прикриващи връщането им в имуществото на последната. Въззивният съд не е допуснал изменението по изложени в решението подробни съображения – симулацията като основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД / нов иск, различен от този по чл.135 от ЗЗД/ е въведена недопустимо едва пред въззивната инстанция. За относително недействителни спрямо увредения кредитор на осн. чл.135 от ЗЗД могат да бъдат обявени само действителни и валидно обвързващи сключилите ги страни сделки, както е посочено и в Р №1224/99 г.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Хасково по гр.д. №76/10 г. от 14.05.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: