О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
С. 29.05.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3041 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от И. А. Ш. от [населено място] против две въззивни определения от 4.03.14г. по гр.д.№ 77/14г. на Кюстендилски окръжен съд. С първото е потвърдено определение от 2.01.14г. по гр.д. № 1850/12г.на районен съд Д. за оставяне без уважение на направено искане по чл.420 от ГПК за спиране на принудително изпълнение по изп.д.№ 20127420400622 на ЧСИ, образувано въз основа на издадена заповед незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1850/12г.на Д.. С второто обжалвано определение е потвърдено друго определение 2.01.14г. по гр.д. № 1850/12г. на районен съд Д. за оставяне без разглеждане като недопустима подадената на основание чл.64 и сл.от ГПК молба за възстановяване на срок за подаване на възражение по чл.414 от ГПК по същото ч.гр.д.№ 1850/12г.на Д..
В представеното изложение като основание за допустимост по първата частна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по два поставени въпроси : 1. Може ли длъжникът по образувано изпълнително производство да иска спиране на принудителното изпълнение на основание чл.420 от ГПК извън срока на възражението по чл.414 от ГПК и 2.Следва ли съдът по заповедното производство да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 и З. в потребителските договори и на това основание да постановява спиране на принудителното изпълнение?
В представеното изложение като основание за допустимост по втората частна жалба е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос: Не следва ли длъжникът по заповедното производство, при обективна невъзможност да подаде възражение в сроковете по чл.414 от ГПК, да разполага с правна възможност да иска възстановяване на срока извън хипотезата на чл.423 от ГПК?
Срещу никоя от двете подадени частни касационни жалби не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Понастоящем пред ОСГТК на ВКС е висящо т.д. № 4/2013г.,като един от поставените въпроси/с №8/, по който е констатирано противоречие в практиката на ВКС е – дали въззивните определения, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?
Така поставения въпрос е от съществено значение за настоящия спор, защото неговият отговор е решаващ за преценката на съда относно допустимостта на настоящата частна касационна жалба. Това налага спиране на производство по делото, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до постановяване на решение на Общото събрание на ГК и ТК на ВКС по т.д.№ 4/13г.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 3041/14г.на ВКС до постановяване на Тълкувателно решение по т.д.№ 4/13г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: